|
Тема |
Джогинг |
|
Автор |
vuicho () |
|
Публикувано | 20.07.00 18:45 |
|
|
Снощи, докато се разхождах в гората и се наслаждавах на уханието носещо се от близките ожънати ниви. Стъмни се. Това ме накара да си спомня тинейджърските години, когато бродех със съученици из древните тракийски дебри и балкани.
Мислите ми бавно се прехвърлиха в настоящето и току тъй се опитах да изпробвам ситно тичане с повдигане на коленете, като от старите физ зарядки. Май това беше наречено от Кастанеда не походката на силата, а безопасно придвижване из тъмни местности за стари хора.
Завладян от приятно скроената тренировка отначало почти не обърнах внимание на младежките възклицания идващи от близкото гористо възвишение на отоло трийсетина метра в ляво от мен. От дясно усещах ромона на рекичка. Звуците издаваха радост от допира със заобикалящия свят. Зарадвах се и аз. Реших да се направя на индианец и да надзърна в сумрака на половината луна - кои са младежите в моята гора.
Едвам си чувах стъпките и заобикаляйки се доближих до предполагаемото място на купона. Спрях и се заслушах.
След малко гласовете се чуха от непроменено разстояние и посока.
Приближих се отново, пак същото.
Отдалечих се от това място на два километра. Качих се на една висока върба до брега на едно блато, осеяно с висока трастика.
Замрях...
След петнадесетина минути се чу вик под мен на около десет метра. Последва и втори, пак младежки, но по-вдясно от първия. Взрях се в храсталаците и след пет минути видях отражението на мигащо око, движещо се от мястото на втория вик към първия.
Не бях виждал светулка от пет години.
Като измалях се спуснах безшумно, както бях дошъл и се запътих тичешком обратно описвайки голяма дъга около описаната местност. През цялото време ме съпътстваше веселата невидима банда на около 30-тина метра в шубраците.
Ускорих темпото по почти невидимата просека, но виковете и подсвиркванията, както и неразбираемият диалог между тях се беше прикачил към мен като магнит за балон в който има желязна пластина.
Не можех да се съмнявам в пъргавината си въпреки стотината ми килограма.
Не се съмнявах и във възприятията си.
Чувствах се великолепно.
Излезнах от гората. Покачих се на един склон и се обърнах.
Прозвучаха още няколко изсвирвания и всичко утихна.
|
| |
|
|
|