Уважавам стремежа на всеки да се докопа до незримото и тайнственото. Самата аз имам такъв. Но да не обясняваме всичко с него. Според мен всеки се ражда с дадености и тенденции за развитие. Какво той ще направи от себе си, зависи лично от избора и желанията му. Мисля, че събитията и усещанията ни са подобни, просто защото живеем в един и същи свят. Когато заобикалящата среда е една и съща, тогава има голям шанс същества от един и същ вид да имат подобни усещания. Това са външните фактори, те са подобни. А уникалното идва вътре от нас, по начинът, по който рефлектираме външните възприятия. Хората имат желания, също имат и свободна воля. Това ни движи. Можем да избираме: - Как да интерпретираме това, което чувстваме и мислим; - Дали да действаме според мислите или чувствата си; - Кой е най-добрият избор, ако изобщо се осмелим да го направим; - Как точно да отреагираме на последствията от избора. Заедно с правото на избор ни се предоставя и възможността да бъдем отговорни за решенията си, а не да обвиняваме някой или нещо друго. Също ни се дава възможност да се поучим от грешките си (кармични уроци?). А за желанията - животът е низ от желания, чрез изпълнението на които, достигаме до по-добро самоосъзнаване. Защото човек, който не е изживял огъня на страстите и желанията си, всъщност не ги е преодолял. Религията се стреми да потуши всякакви желания. Не вярвам на това. Мисля, че желанията ни провокират да проявяваме личния си избор. А пък удовлетворяването на желанията също ни дава растеж и ни развива. Това е като причинно-следствена връзка. Дали е кармична обаче? Къде се събират и разделят предопределеността на живота ни и това, което ние искаме да направим от него?