Не мисля, че е възможно един живот да бъде изживян от повече от един човек, защото този живот би носил характерните белези на съответния човек, ще бъде омърсен от неговите емоции и решения. Никой не може да бъде принуждаван да извършва чужди деяния, да изпитва чужди емоции, да живее чужд живот...това е патологично, чиста параноя. Все едно, че си поставен в някакъв самодвижещ се калъп или шаблон и цял живот да си принуден да следваш движенията му, които са извършени отдавна... Самият краен резултат на нечий живот, както и неговите хронологични рамки биха се променили ако бъдат изживяни от друг. Искам само едно нещо да подчертая - всеки живот е абсолютно уникален, всеки миг от него е неповторим и свеж и е предназначен само и единствено за съответния човек, за неговите нужди. Човешкият живот не е видеокасета, да я вземеш под наем от видеотеката, да я изгледаш/преслушаш/изконсумираш и след това да я върнеш обратно, та друг да я вземе. Опитът идва с изживяване и осъзнаване, не се дава под наем. Преражданията вероятно имат стъпаловидна форма, но и там всичко зависи от индивидуалният ход на развитие на съответният човек, някои ще изкачат стълбата по-бързо, други вероятно ще позациклят на някое стъпало, някои може би напредват, следваики принципа - една напред, две назад...не знам, важното е да си в играта, това е огромно благоволение от страна на съдбата... P.S. Бях ти написал по-дълго и значително по-изчерпателно писмо, но когато го изпратих нещо се прецака работата и не беше отразено. За второто ( настоящото ) се бях поизчерпал откъм енергия и ентусиазъм, за което те моля да ме извиниш, вината не е моя.