Извинете, че се намесвам аматьорски, по земен, неабстрактен начин, но какво общо има животът със страха от смъртта? Който се вживява в живота няма време за страх. Поне не за този от смъртта. Самото обсъждане звучи патетично. Смъртта ще дойде рано или късно. И какво от това? Не робувам на никакви страхове. Щом ми е даден живот, по-добре да се забавлявам. Когато дойде смъртта, надявам се, че и там в отвъдното ще е купон. Ще е време за други неща. Всяко нещо с времето си. Ако опитваме да го изпреварим, няма да почувстваме какво имаме тук и сега. Кой се замисля за смъртта? Тези brujo ли? Вероятно не само те. Но защо е нужно? Какво ви дава тази мисъл? Мисля, че точно този живот, в който се намираме, предлага някакви характерни за него уроци и ... удоволствия, които трябва да се опитат до дъно. Как иначе, вечното ни съзнание би могло да сравни и оцени поредното превъплъщение? Ин и Ян - ами да, има добро и зло, живот и смърт. По-практично е, според мен, да се заемем с консумирането на този живот, защото каквото и да мислим за смъртта, не знаем каква е. Никой не се е върнал оттам да каже. Ама това БСЕ-та и такива работи... това е на прага, никой не се е върнал от истинското "там". А пък ако сте истински brujo, може би ще разкажете друго? :-) Ще е интересно. А ... да, в този точно живот, където има страх, може да има подчинение, но няма любов. Не заклеймявам страха, но той просто не върви заедно с любовта, каквото и да се разбира под любов. ... прочее... не бих се замислила за страха от смъртта, ако не беше обсъждан тук. Харесва ми животът, вярвам че има нещо и отвъд, иначе би било скучно и безсмислено. Вярно е, че не се става воин за един ден. Но какъв воин? Срещу какво да воюва? Срещу живота, в който се намира ли или срещу себе си? Или срещу смъртта? Безсмислена битка. Кой иска да е роб на илюзии?