Трябва да призная, че за повечето от нещата си права. Наистина от битката с живота най-често страда нашата невинност, вътршна чистота и способност да се наслаждаваме на живота без предубеждения ( при повечето от хората е така ). Най-често вървейки по пътя биваме принудени да се разделим със своите илюзии, а Фройд е казал, че всеки има илюзии и когато на един човек те бъдат отнети, целият му живот се срива. Но това е само половината истина, най-важното е веднъж изгубили своите илюзиии ( което май е задължително и рано или късно се случва на всеки ) да не спираме до тук, а просто да се научим да гледаме на света с невъоръжено око, без розовите очила с които сме свикнали, но които толкова лесно се чупят. Тогава можем да видим изтинската красота на света. VI, само това, което е вечно и никой не може да ти отнеме е истинско и стойностно, това си истинската ти, другото, което е мимолетно и преходно винаги си отива. Има нещо в теб, което никой не би могъл да ти отнеме, да нарани или унищожи. Намери го, това е твоето безсмъртие, то е ключът към вечността. И в никакъв случай не ставай по-лоша, по-малко чувствителна към проблемите на другите, за нищо на света не убивай дори и най-малката частица от своята невинност. Ще е направо престъпление, нещо като да се опиташ да спреш внезапно тръгнали сълзи, да убиеш полет от замното към божественото...