|
Здравейте
Предстои публикуването на една малка шахматна книжка „кратка Теория на Когиталността”, в която са обединени по един уникален начин The Black Book - Книга за живота и The White Book - Книга от любовта.
Това е книга за всички онези, които търсят Пътя към себе си и към Истината с Любов!
Анонс
Общото схващане е, че материята съществува и затова я виждаме. Оказва се, обаче, че е точно обратното - нещата съществуват единствено и само тогава, когато ги наблюдаваме. Всичко, което виждаме е вълни, вибрации на вълни и полета, холограма, свят на илюзии. Теория на Когиталността дава възможност да „излезем” от стандартната схема на логиката, да погледнем заобикалящата ни действителност от един различен квантово-теологичен и философски ъгъл. За да достигнем до психологическа трансформация на собственото Аз.
Това е теория, обоснована на исторически и теологични факти, научни доказателства, философски разсъждения и психологически констатации. Доказва, че всичко в този холограмен свят е мисловност, смъртта не съществува (тя е само преминаване на мисловността в друго състояние) и няма смисъл да се страхуваме от нея. Доказва, че сме част от цялото и цялото познание вътре в нас е. И всичко това - в постоянен кръговрат от познание и емоция. Кръговрат, обясняващ „необяснимите” случки на прераждането.
Тази теория ни дава и отговор на въпроса за смисъла от съществуването ни. Защо сме това, което сме. Какво е същественото в това, че сме емоционални когитални холограми между милиони други такива. Може би факта, че творим себе си и света около себе си с любов. ЛЮБОТВОРИМ! Люботворим живота!
Като Цялото! Като когиталността! Като себе си! Като единението, в което сме! Единение!
ЕДИН – Е - НИЕ!
И люботворим!
Това е малка шахматна книжка, представяща кратката Теория на Когиталността в две книги – Книга за живота и Книга от любовта с цел разкриване на многобройните шахматни комбинации в живота. Тя е за тези, които търсят отговорите в себе си. Защото те – отговорите на всички въпроси са точно там и никъде другаде. Понякога е нужно единствено само малко провокация от нещо прочетено, нещо видяно, нещо преживяно, за да заискрят в пълния си блясък! Възможно е написаното тук да е точно провокацията от прочетеното. И ако то е било достатъчно със сигурност ще се появи желанието и за нещо видяно и преживяно. Стъпка, чиято реализация е възможна в МАПТ (Международна Академия за Позитивна Трансформация). Там, в продължение на няколко месеца се достига до дълбоко осъзнаване и нов поглед към реалността, водещи до промяна, ако разбира се, желанието е налично.
Но какво означава реалност? Доверие към полученото от сетивата? Едва ли, особено след злополучният десетвековен експеримент в тази посока, когато „слънцето се въртяло около земята“, поради факта, че очите виждали това!!! Може би да си реалист означава да си отворен за нова информация и нови възможности. Означава да си готов за промяна. Означава да знаеш, че ти създаваш собствената си действителност, не чрез нейната промяна, а чрез промяната на собственото си отношение към нея. Всеки е автор на собствената си реалност. Само осъзналият това, може да започне да се подписва под творенията в живота си, да поема отговорност за тях, да ги приема като факти, такива каквито са, без да влага измамният смисъл на Егото.
Вече става ясно, че всичко гореописано никак няма да е лесно, а със сигурност на моменти няма и да е фриволно отпускащо, така че едва ли е добро предложение само за приятно изкарване на няколко часа в края на седмицата! Но пък е път, по който рано или късно всеки решава да тръгне, точно тогава, когато е стигнал до констатацията, че вече не вижда пътя. Добрата новина е, че този момент не е загуба на пътя, а просто кръстопът с много табели. Всеки би могъл да тръгне навсякъде, накъдето и да е. И тогава със сигурност ще стигне някъде, където и да е! Ако, обаче целта е да стигне до точно определено място, например при себе си, то необходимо е и посоката да бъде точно определена.
Съществуват безброй учения и духовни практики, обещаващи само едно – постигане на така бленуваното щастие. Най-хубавото в случая е именно, че те са толкова много – има за всеки, според нагласите и световъзприятието. За някои посоката носи името Бог, за други – Вселена, за трети Висш Разум или пък Източник… Ние, понеже съзнаваме себе си като мисловност избрахме да наричаме целта, към която сме се устремили – КОГИТАЛНОСТ! Но, всъщност името е без значение, тъй като целта е една и само пътищата към нея са различни. От коя страна на хълма ще стигнем до върха не е важно. Важно е единствено да не губим от поглед върха и да не спираме да вървим…
Останалото е СЪМ-НЕ-НИЕ и е...
Без коментар...
|
Теория на Когиталността
