Тимотей - Божият съд не е ТАМ някъде си,отвъд ,след смъртта. Божият съд съществува винаги и навсякъде. Бог не седи и чака да настъпи възкресението ,че да запретне ръкави и да започне да съди ,това са инфантилни приказки. Това което си ти,твоят живот ,дейности,връзки ,характер ,изживявания ,чувства ...всичко това е такова ,защото Бог така решава .Някъде го наричат карма. И няма нужда Бог да се намесва,да организира зрелища ,чудеса и прочие ,защото животът ,Битието само по себе си е чудо и Бог присъства винаги ,а не е някъде ТАМ и някога там. Животът е божествен ,колкото и да е кратък и Бог изпълва всичко във Вселената .Ако ти ,някога ,макар и за миг си бил щастлив ,щеше да познаваш Бога като осезаемо присъствие . В тоя живот има страдание ,болка,отчаяние ,смъртта ни е неизбежна ...Но ако ти наистина си венец на творението ,щеше да чувстваш такова щастие от възможността да притежаваш разум макар и за кратко ..Да разбереш ,че си малък и смъртен ,но притежаваш нещо ,което може би е толкова рядко във вселената -разум и способност за творчество и самостоятелно търсене на истината.
Знам колко е трудно човек да се освободи от суеверия и натрапени му "истини" ,понякога цял живот може да не успее и тук не става дума само за религия .Аз съм убедена ,че ако едно знание не вдъхновява към добро ,то не е божествена истина .Що за знание е това ,което би ме накарало да наричам другите дяволски слуги ,само защото те не мислят като мен ?Що за знание би анатемосвало другомислещите ? Що за знание е това ,което ми предписва да приема безропотно догми? Истинското знание дава свобода ,дава покой ,дава вдъхновение . Но как ,кажи ми скъпи ми дядо Тимотей ,да те накарам да почувстваш нещо ,което Бог не ти е отредил да чувстваш ?
|