„Поклонението на дявола”, „сатанизмът” е плод на въображението на юдео-християните. В Европа никога не е съществувал подобен култ в каквато и да е била форма. Необходимо е да се разбере, че никакви поклонници на дявола никога не са съществували.
„Поклонниците на дявола”, „сатанистите”, са били в действителност езичници, практикуващи древния си култ. Изобщо идеята за „поклонение на дявола” е измислена през Средните векове от хора като авторите на "Malleus Maleficarum" (Чукът на вещиците) – т. е. от католически свещеници.
„Дяволският Сабат” на вещиците правещи секс със Сатана в същност е древния езически култ към любовта и плодородието. Това е бил елитарен култ и за жреци и жрици се приемали най-изтъкнатите и надарени мъже и жени на рода или племето. Бил е разпространен в цяла средновековна Европа. Това били жреци и жрици на Фреир, Кернунос, Велес, Дионисий и Бакхус.
Това, което юдео-християните наричат „сатанизъм” и „култ към дявола” в същност е нашата европейска религия! Църквата изтребвала „вещиците” не защото те се покланяли на „Сатана”, или каквото и да е друго еврейско божество, а защото продължавали да практикуват нашата европейска религия, въпреки желанието на юдео-християните!

А за карнавалното шоу на Шандор Ла Вей изобщо не си струва да говорим. Самият Ла Вей се е изморил от своето „ритуално шоу” в един момент. Така пише предговора към неговата „Сатанинска Библия”. След смъртта му неговата „църква” се разбива на множество отделни групички. Дъщеря му не може да продължи успеха на баща й, и „църквата” постепенно запада. И днес има само отделни групички, преситени умове, практикуващи ритуалите на Шандор в холовете на своите апартаменти.
Винаги е имало и ще има психопати, които се покланят на „Сатана” с убеждението, че служат на „злия бог”. Това са крайните жертви на църковната пропаганда, нищо повече.