|
от тук е взето това по-долу
• случай осемнадесети •
Д-р Н. Казваш, че не всичко ти е напълно ясно, но се носиш сред ярка светлина и някой се движи към теб?
К. Да, малко ми е трудно да се ориентирам. Все още не съм свикнал с обстановката.
Д-р Н. Не бързай, просто изчакай силуетът да се приближи, както ти се движиш към него.
К. (дълга пауза, след която извиква от ужас.) О, господи. Не!
Д-р Н. (стреснат от писъка.) Какво има?
К. (тялото на клиента ми започва неудържимо да трепе ри.) О… О… Всемогъщи боже! Това е дяволът. Знаех си. Попаднал съм в ада!
Д-р Н. (хващам клиента си за раменете.) Поеми си дълбоко дъх и се опитай да бъдеш спокоен, докато заедно проследим това. (продължавам тихо.) Не си в ада…
К. (прекъсва ме с писклив глас.) Да, да… Тогава защо виждам дявола точно пред себе си?
Д-р Н. (лицето му е обляно в пот, попивам я със салфетка и същевременно продължавам да го уверявам.) Опитай се да се успокоиш, погрешно си разбрал нещо и скоро ще открием какво.
К. (не ми обръща внимание, започва да стене и да се люлее напред-назад.) Ооох… Свършено е с мен… Намирам се в ада…
Д-р Н. (по-настойчиво.) Кажи ми какво точно виждаш.
К. (отначало шепне, но продължава, крещейки.) Някакво… Същество… Демон… С червеникаво-зелено лице… Рога… Опулени очи… Остри зъби… Кожата на лицето му е като грапава кора на дърво… Мили боже, защо точно аз от всички хора, след като толкова проповядвах в твоето име?
Д-р Н. Какво още виждаш?
К. (гневно.) Какво друго да виждам, за бога… Не разбира те ли? Пред мен стои дяволът!
Д-р Н. (бързо.) Имам предвид тялото на съществото. Погледни от главата надолу и ми кажи какво виждаш.
К. (потръпва.) Нищо… Само ефирно тяло, подобно на призрак.
Д-р Н. Продължавай. Не ти ли се струва необичайно? Че дяволът ти се явява без тяло? Избързай напред във времето и кажи какво прави това създание.
К. (клиентът ми изведнъж подскача и с дълбока въздишка на облекчение се отпуска в треслото си.) О… Този негодник... Трябваше да се досетя… Това е Сканлон. Сваля маската си и закачливо ми се усмихва…
Д-р Н. (вече мога да си отдъхна.) Кой е Сканлон ?
К. Моят водач. Това е поредната му грубовата шега.
Д-р Н. Как изглежда сега?
К. Висок, със скулесто лице, сиви коси… И насмешливо изражение както винаги. (избухва в смях, но все още не е напълно спокоен.) Трябваше да се сетя. Този път успя да ме изненада.
Д-р Н. Често ли измисля такива номера? Защо те плаши, щом тъкмо пристигаш в духовния свят и все още не си се ориентирал?
К. (решително.) Слушайте, той е страхотен учител. Та кива са методите му. Иска цялата група да използва ме маски, но знае, че не ги харесвам особено.
Д-р Н. Кажи ми защо Сканлон се маскира като дявола, за да те изплаши точно след края на този живот? Пого вори с него.
Забележка: Помълчавам известно време, докато клиен тът ми се свързва със Сканлон .
К. (след кратко мълчание.) Сега разбирам. Да, зная! През целия си живот говорех назидателно за дявола и пла шех добрите хора… Казвах им, че ако не ми обръщат внимание, ще отидат в ада. Сканлон ми даде доза от собственото ми лекарство.
Д-р Н. Сега как намираш методите му?
К. (смирено.) Има право.
Д-р Н. Ще те помоля да бъдеш откровен. Наистина ли вярваше в това, което говореше пред енориашите си, че виждаш демонични сили навсякъде, или имаше други подбуди?
К. (уверено.) Не, не… Наистина вярвах, че злото е навред, във всеки човек. Не бях лицемер.
Д-р Н. Сигурен ли си, че не е било фалшива набожност? Не се ли преструваше?
К. Не! Вярвах. Разобличаването беше моят начин на про повядване и обичах властта над другите, която ми даваше тази способност. Да, признавам, че се прова лих… Че причиних страдания на някои от паството си… Вместо да видя доброто у хората. Непрекъснато ги подозирах, защото бях пристрастен към търсене на злото, и това ме поквари.
Д-р Н. Мислиш ли, че отчасти причината да станеш такъв е била в избраното от теб тяло за този жи вот?
К. (спокойно.) Да, липсваше ми сдържаност. Избрах тя ло с раздразнителен темперамент и се подведох. Бях твърде суров като проповедник.
Д-р Н. А знаеш ли защо душевното ти съзнание е избрало да се съчетае с тяло на свещеник, който непрекъснато плаши хората?
К. О, аз… По дяволите… Допуснах да се случи, защото ми харесваше да имам власт… Боях се, че иначе няма да се отнасят към мен с достатъчно уважение.
Д-р Н. Страхуваше се да не загубиш влиянието си?
К. (дълга пауза.) Да, че ще ме сметнат за… Неадекватен.
Д-р Н. Мислиш ли, че Сканлон е използвал дяволската маска, за да те порицае за целите, които си преследвал в църквата?
К. Не, това е стилът на учителя ми. Избрах тяло на свещеник и той ми помогна с подготовката. Поех в погрешна посока… Но пътят ми бе правилен. Вярата ми не беше нещо лошо, но се увлякох и подведох и други хора. Целта на Сканлон бе да разбера какво е да плашиш хората, вместо да проявиш разбиране към тях. Искаше да изпитам същия страх, който съм внушавал на другите.
Забележка: Сега пренасям говорещия, при групата му, за да узная повече за начина, по който Сканлон работи с учениците си, като използва маски.
Д-р Н. Кой идва да те посрещне пръв?
К. (поколебава се заговаря плахо.) Виждам… Ангел… Нежна бяла светлина… Криле… (след това развълнувано.) Добре, познах те. Достатъчно!
Д-р Н. Кой е този ангел?
К. Скъпата ми Даян. Свалила е маската си на ангел, смее се и ме прегръща.
Д-р Н. Малко съм озадачен. Нали душите могат да прие мат всякакъв образ и да създават каквито поискат черти. Защо се занимават с маски?
К. Маската е като израз с преносно значение, символ, който може да се държи в ръка, слага и отмества за определен ефект. Даян компенсира суровата шега на Сканлон, като се явява във вид на любящ ангел, а другите ми се смеят заради случката.
Д-р Н. Каква е по характер Даян?
К. Много мила и с чувство за хумор. Обича закачките, както повечето от групата ми. Всички знаят, че приемам нещата твърде на сериозно. Не харесвам много маските и те ме дразнят.
Д-р Н. По време на уроците си използвате ли маски, за да научите кое поведение е правилно и кое грешно?
К. Да, като средство за представяне на добрите и лоши те начини на мислене, погрешните разбирания… Те отразяват положителни или нежелателни аспекти на характера ни и можем да разпределяме роли.
Д-р Н. Сканлон ли е измислил този вид помагало за групо вите ви уроци?
К. (смее се.) Да, и се оказа впечатляваща идея.
Това беше странен случай и признавам, че Сканлон успя да ме озадачи за няколко минути, в които помис лих, че клиентът ми ме отвежда на място, където не съм стигал с никого досега. Лечението на тази душа при дверите чрез използване на дяволска маска е нещо необичайно. Освен това никога не съм попадал на водач с толкова екстравагантно, провокиращо поведение.
Сайтът ми за и познание на духовния свят.
|
Re: Пътят на душите - майкъл нютон [re: Tимoтeй]
