Интересна тема!

Различни практики водят до увеличаване на чувствителността. Например, медитация, различни дихателни практики и едно много широко „други”.

Истината е, че съвременния човек не може да диша правилно/пълноценно. Използва минималния капацитет на белите си дробове и диша плитко. Като прибавим към това обездвижване, тютюнопушене и замърсен градски въздух, въобще не е чудно, че е така.

Възстановяването на нормалните нива на кислород в организма, всъщност си е вид промяна в химическия състав на кръвта - повече кислород. Което може да доведе и до "странни" състояния. Подобни на това, като човек да се изправи рязко и да му се завие свят.

Всъщност правилното дишане е част от цялостното здравословно състояние, което липсва на съвременния човек. Всеки може да каже какви големи амплитуди има в поведението си, когато нещо го боли и когато всичко му е наред и е изпълнен с енергия. Не съм сигурен, че точно тия характеристики са свързани с някакви екстрасензорни изживявания. Просто един неправилно поддържан организъм въстановява своята нормална, но нарушена функционалност. За някой, свикнал цял живот да живее с различни дисфункции, това сигурно е чудо... Много от практиките просто са подготвителни и необходимо условие за същинската практика.


Граници са нужни, обаче, за да запазиш стабилността. Затова увеличаването на чувствителността понякога е съпроводено с временна загуба на стабилност

Случвало ли ви се е да загубите временно стабилност? Намирате ли я на по-високо ниво? А да повишите чувствителността си? По-добре ли е да не се споделя (сега със самото споделяне на късче опит се отварям за нападки, но май привикнах)? Как запазвате/връщате границите си?

Единствената ефективна защита, срещу фантазии или реални екстрасензорни изживявания, това е здравият разум. Той е като котва, която държи човек да не си повярва и изпатка или пък да не полудее от страх.

Да, това е ежедневния разум, който развиваме с логическо мислене. Познавам доста емоционални хора, главно от женски пол (госпожици), които направо си "умират" от духовни емоции и губят всякакъв здрав разум.

Вярно е, че за да се случват нещата, човек трябва да надскочи ежедневния разум/ум, който ни поставя всякакви заробващи граници, но още по-лошо е човек да се превърне в лодка без котва, руля и платно и да се носи неконтролируемо по буйните течения на фантазиите или изживяванията.

Друга голяма спирачка, която познавам, това е чувството за хумор. Като видя някой, който се е "вдървил" и не приема никаква критика по отношение на собствената си практика, значи е почнал да излиза от правия път. Човек трябва да може да се самоиронизира, за да не си повярва и в същото време сам да се центрира. Трябва да може и да се шегува, дори след най-страховитото изживяване, което е имал, защото хуморът неутрализира страхът.

Ми това е - 2 прости неща: развитие на рационалния ум, който да служи като котва(но само толкова) и чувство за хумор, което да намалява страха и да ни предпазва от това да си повярваме.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите