|
Да, така е. След няколко месеца медитация,
наистина границата или по-скоро бих го нарекъл "пердето" пада
и всичко наоколо се вижда пъти по-ясно, и пъти по-красиво.
Аз бях изумен когато след 2 месеца медитация,
излезнах навън и видях как земята диша заедно с мен, тревата..
небето изглежда беше слезнало на земята, аз бях сред пухкавите облаци..
а зимата, снега блестеше като купчина скъпоценни камъни,
възхита и изумление, бил съм сляп за тази красота, толкова много време..
За първи път видях перфектните форми на снежинките,
отново изумление ...каква красота, какво изящество..
Да, това е смисъла на търсенето,
да паднат бариерите на умствените заблуди, прегради и пр.
да се запази собственото поле от външни намеси
чрез увеличаване количеството на умствената тишина,
давайки място и пространство на чистата природна Сила.
И тогава да се слееш с природата, с цветята - да ухаеш заедно с тях,
да летиш с вятъра и да галиш дърветата заедно с него,
птицата която лети високо в небето в пълната си свобода,
да летиш вместо нея в небосвода...
Това са първите признаци на тази чувствителност за която говориш.
Стабилността вече е друга фаза.
За нея се воюва.Редактирано от Srimad на 16.08.09 22:02.
|