|
Животът ме научи, че точно тази част от учението на дон Хуан е първата истина с която се сблъскваш, изследвайки себе си и отношенията си с хората. Първи рухват илюзиите. Илюзиите за това, че хората са добри, защото се смиляват над теб. Затова, че ти правят услуги, дават ти някакви неща... Пълен абсурд. Хората не правят добро от добро сърце, а защото искат да изглеждат добри. Щедри. Милостиви. Силни. Да, силни, щедростта и великодушието ти дават усещане за сила, за власт...или още по-лошо - даваме с плахата и неясна надеждица на просяка, че ще ни се върне някога (по възможност 100-кратно)... Но все едно каква е причината, цената на даденото винаги излиза скъпо и прескъпо за онзи, който е имал неблагоразумието да се възползва от жеста...
Даването ни е, като потребителския кредит на банките - с мнооого лихвено облагане и заробване, по възможност до гроб. И когато не става въпрос за пари, тогава е най-зле. Тогава претенциите ни към длъжниците нямат предел!...
Редактирано от L.L. на 18.05.09 15:01.
|