Това, което пишеш, за "изходната позиция", е много точно.

Дори в името на "осъзнаване", "преглед", "себе-познание", "себе-изследване" и т.н. - отново се тръгва от тази "изходна позиция" - именно - "аз"-ът, който пък е отново съставен от това, което трябва да "изследва". От същите минали натрупвания и обуславяния от най-ранна възраст.

Ако "аз"-ът тръгне да "преглежда", "анализира", "осъзнава" и пр. обусловеностите на съзнанието, няма начин да се случи нещо друго, освен да се оплете като пате в кълчища - защото "аз"-ът се състои от същото съдържание, изграден е от същите обусловености, които трябва да осъзнава.

Трябва просто да се разбере, че "аз"-ът и обусловеностите - това е едно и също. И няма начин "аз"-ът да направи каквото и да било, за да се освободи от обусловеностите, защото всяко действие на "аз"-а затвърждава тези обусловености.

"Аз"-ът се крие във всяка една мисъл, която се появява дори в името на "осъзнаването".

Самото осъзнаване е будно движение на вниманието, отвъд мислите и отвъд илюзията за "аз", "разделен" от съдържанието на съзнанието. Отвъд илюзията за "вършител", "разделен" от самото действие.

Осъзнаване без "осъзнаващ".