|
Откакто чета поредицата за Учението на Абрахам и други на тази тема, в главата ми е пълна каша, не че преди не беше така, но сега още повече – има ли съдба, карма, отговорност, вина, наказание, проклятие, прошка, има ли някой там горе, който ни обича/мрази, или е напълно безстрастен, има ли изобщо някой, съществува ли нещо в света или всичко е илюзия, и какво, ако е илюзия, щом усещанията ни са реални или си мислим, че са реални? Никъде не мога да си намеря мястото, не намирам смисъл в нищо, всеки опит за обяснение ми се струва непълен – религиите ме отблъскват с общите си приказки и неясните си отвлечени обяснения, грубият атеизъм ми е супер противен, психологията/психоанализата дават някакви си обяснения на парче, а аз все така се чувствам в безтегловност. Искам да повярвам в нещо, а не мога, сигурно защото ме е страх да не повярвам в лъжа. Още от съвсем малка имам усещането, че има нещо повече, от това, което наблюдаваме и ни се случва, и това усещане, че има нещо скрито ме човърка непрекъснато. Този увод може да го пренебрегнете, исках само да споделя. Сега на въпроса:
И друг път съм питала, но без да получа отговор, така че отново го поставям : Силното ЖЕЛАНИЕ за нещо/някого може ли да се СМЯТА за магия? Според Християнството вероятно да, защото иначе нямаше да забранява да пожелаваш жената на ближния си, обаче как стои въпросът от гледна точка на окултизма?
Какво мислите за т. нар. Закон за привличането? Ако има такъв Закон, то той не ОНЕВИНЯВА ли магьосниците, тъй като никой не може да причини нещо на някой, освен ако той сам не го привлече по някакъв начин в живота си /макар и несъзнателно в повечето случаи/? Т.е. ако направя на някого магия, и тя подейства, то причината за това ще е, освен че аз съм поискала това, а също и защото обектът на магията я е допуснал в преживяването си? Или пък Законът за привличането ОПРОВЕРГАВА ИЗОБЩО тезата за съществуването на магии, защото никой не може да направи на друг нещо, и всеки сам прави собствената си действителност такава, каквато е?
|