Да ти обясня малко, че се оплиташ...
Когато умира човек умира само тялото с неговите функции. Те са своего рода нещо автономни, но действат в хармония с душата. Душата е, която в един начален етап на ембриона 4-8месец от бременността влиза в тялото по-специално в мозъка и през останалото време до раждането а и след това се грижи за тази хармония. При положение,че не успее да се хармонизира с тялото тогава индивида има отклонения във функциите. Душата е която носи цялото знание и опит от предишните ни животи и това се проявява всекидневно в този ни живот под различни форми като фобии, душевни състояния на тъга без видима причина, спонтанни спомени, идеи, разрешения на даден проблем и така нататък...
Сегашният ни живот го живеем в нещо като амнезия за предишните ни съществувания. Това е вид защита за да можем да добием сегашният ни опит без терора на предишни страдания. След смъртта тези предишни опити се възстановяват. Т.е. душата си ги спомня. Така, че душата нито е сляпа, нито глуха, тя просто знае кога и как да ни е от полза. Душата-това сме ние. Не тялото.
Времето след смъртта когато душата се освобождава от тялото и опознава света на свободното пространство е различно за всеки от нас. Зависи изключително от нашето желание. Никой не те задължава да го направиш против волята ти. И душата известно време пази навиците си от изживеният живот. Освобождаването от тях става с времето и постепенно.
Духовете са души, които по някаква причина още не са решили да се завърнат в *къщи*. Останали са да витаят близо до света на човеците. Те са вид енергия по-лека от телата ни (тялото е концентрирана енергия, много тежка, затова е видима), но по-тежка от тази на душата. Духовете както и душите могат да бъдат добри и лоши. В зависимост от това могат да причиняват проблеми или не на хората. По-специялно на тези, които са психически лабилни и податливи на такова въздействие.
Смятам, че сега горе-долу ти се изясни положението. Ако ли пък не питай.

*Мир и Светлина вам*

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите