здрасти, Феникс, запознай се с будистката литература по темата - особено тибетския будизъм. хората са се профилирали в науката за т.нар. бардо - преходи. както прехода на зачатието, така и на раждането, така и на смъртта, пък и много други. в интерес на истината те разглеждат всичко ставащо като бардо към нещо друго (метафорично казано) - с което много напомнят на китайското разбиране за динамичността на нещата и за преливането на ин в ян, което постоянно се случва (при китайците този преход се нарича тай чи - великият предел, все тая, бих казала аз).

в смъртта те разглеждат - мисля бяха четири - няколко броя етапа, в които с духа се случват различни неща и свързаните с тва телесни, душевни и духовни преживявания, рискове и значимостта на ставащото с оглед на следващото въплътяване в ново тяло. много е интересно, не е поучително, а си е направо просветляващо. подходяща литература:

тибетска книга на живота и смъртта, автор согиал ринпоче
пътят на буда, калу ринпоче

сигурно има още цял куп, особено на други езици, но тези на мен са ми вършили работа в проучването ми по темата и все още са на пазара.

в крайна сметка, въпросът за смъртта е въпроса за живота и е много важно човек да намери мир в себе си по него, докато още е жив и има тази възможност.

медитация в действие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите