Пътят на душите
Д-р Майкъл Нютон

ВЪВЕДЕНИЕ
Страхувате ли се от смъртта? Чудите ли се какво ще стане с вас след като умрете? Възможно ли е да прите­жавате душа, която е дошла от някъде другаде и която ще се завърне там след като тялото ви умре, или това е просто самозалъгваме, защото се страхувате?
Парадоксално е, че хората са единствените същес­тва на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот. И въп­реки това, нашият биологичен инстинкт никога не ни позволява да забравим тази последна опасност за наше­то съществуване. Колкото повече остаряваме, толкова по-често сянката на смъртта обсебва нашето съзнание. Дори вярващите се страхуват, че смъртта е краят на човешкото съществуване. Нашият огромен ужас от смъртта ни навява мисли за небитието на смъртта, която ще сложи край на всички връзки със семейството и приятелите. Смъртта кара всичките ни земни цели да изглеждат безсмислени.
Ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен. Но някаква сила вътре в нас позволява на хората да си представят един друг свят и да долавят някаква връзка с по-висша сила и дори с една безсмъртна душа. Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта? Дейс­твително ли извън нашата физическа Вселена съществува някакъв вид небесно царство, пълно с разумни души? Как изглежда то? Какво правим, когато се озовем там? Има ли някакво върховно същество, което да отговаря за този рай? Тези въпроси са стари колкото самото човечество и все още остават мистерия за повечето от нас.
За повечето хора истинските отговори за мистери­ята на живота след смъртта остават заключени зад духовна врата. Това е така, защото ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност, която на съзнателно ниво помага за сливането на душата и човешкия ум. През последните ня­колко години се публикуват много истории за хора, които са били мъртви за кратко време и след това отново са се върнали към живота и които разказват, че са видели дълъг тунел, ярки светлини и че дори са се срещнали за малко с приятелски настроени духове. Но нито един от тези разкази, описани в много книги за прераждането, не ни е дал нещо повече от един бегъл поглед към всичко онова, което трябва да се знае за живота след смъртта.
Тази книга е проникновен дневник за духовния свят. Тя предлага поредица от истории по истински случаи, които разкриват в най-големи подробности какво става с нас, когато животът ни на Земята свърши. Ще бъдете отведени зад духовния тунел и ще влезете в самия духо­вен свят, за да научите какво се случва с душите преди окончателно да се завърнат на Земята в друг живот.
Аз съм скептик по природа, въпреки че съдържани­ето на книгата ще опровергае това мое твърдение. Като съветник и хипнотерапевт аз съм специалист по моди­фикация на поведението с цел лечение на психически разстройства. Голяма част от моята работа включва бързо когнитивно преструктурализиране с пациентите като им помагам да свържат мисли и чувства, за да поддържат едно нормално поведение. Заедно ние разк­риваме значението, функцията и последиците от техните убеждения, тъй като аз приемам, че психичните пробле­ми не са плод на въображението.
В началото на моята практика се противопоставях на молбите на хората да изследваме миналите им прераждания, тъй като бях ориентиран към традиционната терапия. Докато използвах хипнозата и техники за регресия, за да определя произхода на обезпокоителните спомени и травми от детството, смятах, че всеки опит да се достигне до един предишен живот би бил в разрез с общоприетото и с обективността. Интересът ми към прераждането и метафизиката се изразяваше само в интелектуално любопитство до момента, когато започ­нах да работя с млад мъж, който трябваше да се справи с една своя болка.
Клиентът се оплакваше, че още от раждането си изпитва хронична болка в дясната половина на тялото. Едно от средствата в хипнотерапията за справяне с болката е насочването на субекта към засилване на бол­ката, така че той или тя да могат да се научат и да отслабват страданието и така да придобият контрол върху него. По време на един от сеансите ни, включващ усилване на болката, този мъж си представи, че е бил прободен с нож, за да пресъздаде своите мъки. Търсейки първопричината за тази представа, аз в края на краищата разкрих негов минал живот като войник от Първата световна война, който е бил убит от байонет във Фран­ция, и ние успяхме да елиминираме болката изцяло.
Окуражаван от моите клиенти, започнах да експери­ментирам като връщах някои от тях далеч назад във времето преди последното им раждане на Земята. В началото се безпокоях, че съчетаването на настоящите нужди, убеждения и страхове на пациента ще породи въображаеми спомени. Не след дълго обаче осъзнах, че нашите дълбоки спомени предлагат поредица от минали преживявания, които са прекалено истински и свързани, за да бъдат пренебрегвани. Започнах да разбирам колко важна от терапевтична гледна точка е връзката между телата и събитията от наши предишни прераждания и това, което сме ние днес.
След това неочаквано се натъкнах на изключително откритие. Разбрах, че е възможно да се надникне в духовния свят чрез мислите на пациент под хипноза, които можеше да ми разкаже за живота между земните животи.
Случаят, който отвори за мен вратата към духовния свят, касаеше жена на средна възраст, която беше изк­лючително податлива на хипноза. Тя ми беше говорила за чувството си на самота и изолация през този делика­тен етап, когато човек е престанал да си спомня своя най-скорошен минал живот. Този необичаен индивид почти самостоятелно се вмъкна в най-висшето състоя­ние на променено съзнание. Без да осъзнавам, че съм подал извънредно кратка команда за това действие, й предложих да отиде до източника, довел до загуба на общуването. В същия момент по невнимание използвах една от ключовите думи за възбуждане на духовните спомени. Попитах я също дали е имала определена група приятели, които й липсват.
Внезапно пациентката ми започна да плаче. Когато я насочих да ми каже какво е станало, тя избъбри: "Лип­сват ми някои приятели от групата и затова съм толкова самотна на Земята." Бях объркан и продължих да я разпитвам за това къде всъщност се намира тази група приятели. "Тук, в моя постоянен дом", отговори тя прос­то, "и точно сега ги виждам всичките!"
След като приключих с тази пациентка и отново прослушах нейните записи, разбрах, че откриването на духовния свят включва разширяване на регресиите за минали прераждания. Има много книги за предишни прераждания, но не можах да намеря нито една, в която да се говори за нашия живот като души или как е пра­вилно да приемаме духовните спомени на хората. Реших сам да проведа изследването и чрез практиката придо­бих по-голямо умение да навлизам в духовния свят пос­редством моите пациенти. Научих също така, че да намериш тяхното място в духовния свят има далеч по-голям смисъл за хората, отколкото да разказваш за техните предишни животи на Земята.
Как е възможно да достигнеш душата чрез хипноза?
Представете си, че разумът има три концентрични кръ­га, всеки следващ по-малък от предишния и разположен в него, разделени само чрез слоевете на свързаните разум-съзнание. Първият външен слой представлява съзнател­ния разум, който е нашето критично, аналитично, мисле­що начало. Вторият слой е подсъзнанието, където първо­начално отиваме при хипноза, за да проникнем в хранили­щето за всички спомени за неща, които някога са ни се случвали в този и в предишни животи. Третото, най-вът­решното ядро, е това, което днес наричаме свръхсъзнателен разум. Това ниво разкрива най-висшия център на Аза, където ние се явяваме израз на една по-висша сила.
В свръхсъзнанието се помещава нашата истинска самоличност, подсилена от подсъзнанието, което съ­държа спомените на многото променящи се Аз-ове, приемани от нас в предишните ни човешки тела. Свръх­съзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа. Свръхсъзнателният разум представлява нашия най-висш център на знания и перспективи и цялата моя информа­ция за живота след смъртта идва от този източник на разумна енергия.
Доколко логична е употребата на хипноза за разкри­ване на истината? Хората, подложени на хипноза, нито сънуват, нито халюцинират. Ние не сънуваме в хронологическа последователност, нито халюцинираме в непос­редствено състояние на транс. Когато пациентите са пос­тавени в транс, честотата на техните мозъчни вълни нама­лява от Бета - състоянието на будност - и минавайки през междинния Алфа етап, достига различни нива в Тета обх­вата. Тета е хипноза - не сън. Когато спим, ние се нами­раме в крайния Делта етап, където съобщенията от мозъка се отвеждат в подсъзнанието и получават израз в нашите сънища. В Тета обаче съзнателният разум не е подсъзна­ние, затова ние можем да получаваме и да изпращаме съобщения като всичките канали на паметта са отворени.
След като изпаднат в хипноза, хората описват кар­тините, които виждат, и диалога, който чуват в своя подсъзнателен разум, като чисти наблюдения.При отго­вор на въпроси, пациентите не могат да лъжат, но могат погрешно да интерпретират нещо, видяно в техния под­съзнателен разум, точно както правим, когато сме в съзнание. Когато хората са под хипноза, те имат проб­леми при установяването на връзка с нещо, което не вярват, че е истина.
Някои критици на хипнозата вярват, че пациентът в транс ще фабрикува спомени и ще се влияе в отговорите, за да усвои теоретичната структура, предложена му от хипнотизатора. Смятам, че такова обобщение е погрешна предпоставка. В моята работа третирам всеки случай все едно, че чувам информацията за пръв път. Ако пациентът беше в състояние да преодолее процедурата по хипнотизирането по някакъв начин и да построи преднамерена фантазия за духовния свят или да прави свободни асоци­ации от предварително зададени идеи за неговия задгро­бен живот, тези отговори скоро щяха да влязат в проти­воречие със сведенията от другите ми случаи. Още в началото на практиката си научих стойността на внима­телния кръстосан разпит и не съм открил доказателство, че някой подправя своите духовни преживявания, за да ми достави удоволствие. На практика пациентите под хипноза не се колебаят да ме поправят, когато погрешно интерпретирам техните изложения.
С нарастване на случаите в папката ми се научих на принципа на опита и грешката да задавам въпросите за духовния свят в подходяща последователност. Пациен­тите в свръхсъзнателно състояние не са особено моти­вирани доброволно да дават информация за цялостния план за живота на душата в духовния свят. Човек трябва да притежава правилния комплект ключове за различни­те врати. Накрая, знаейки коя врата да отворя в подходящия момент по време на сеанса, можах да усъвършен­ствам един надежден метод за достъп на паметта до различни части на духовния свят.
Колкото по-уверен ставах след всеки следващ сеанс, толкова повече хора усещаха, че не изпитвам притесне­ния от другия свят и чувстваха, че могат спокойно да говорят за него. Пациентите в моите случаи представля­ват мъже и жени, някои от които бяха силно религиозни, докато други нямаха някакви конкретни духовни вярва­ния. Повечето попадат някъде по средата между двете категории, всеки със своя философия за живота. Докато напредвах с моето изследване, с учудване открих, че веднъж върнати назад към тяхното състояние като души, всички пациенти показваха забележителна съгласува­ност при отговарянето на въпроси за духовния свят. Хората дори използваха едни и същи думи и картинни описания на разговорен език, когато обсъждаха своя живот като души.
Но тази еднородност на преживяванията при толкова много пациенти не ме възпря да продължа непрекъснато да сверявам изложенията на моите пациенти и да потвър­ждавам специфичните функционални дейности на душата. Имаше някои разлики в разказите при различните случаи, но това се дължеше повече на нивото на развитие на душата, отколкото на несъответствия в начина, по който всеки пациент по същество е видял духовния свят.
Изследването вървеше болезнено бавно, но с нарас­тването на броя на моите случаи, накрая получих рабо­тен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални исти­ни. Именно тези възприятия на толкова много и различ­ни хора ме убедиха, че техните изявления са правдопо­добни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него.
Когато разсъждавах как най-добре да представя своите открития, реших, че методът на изследване на отделните случаи би осигурил най-описателния начин, по който читателят би могъл да оцени спомените на пациента за отвъдния живот. Всеки от подбраните случаи представлява пряк диалог между мен и пациента. Данни­те по случаите са взети от записите от моите сеанси. Целта на тази книга не е да разкаже за миналите животи на мои пациенти, а да документира техните преживява­ния в духовния свят, свързани с настоящия им живот.
За читателите, които може да изпитат трудности при възприемането на нашите души като нематериални обекти, историите по случаите, изброени в първите гла­ви, обясняват как са се появили душите и начина, по който функционират. Всяка история е съкратена до из­вестна степен поради ограничения в мястото и за да се предостави на читателя прегледна систематизация на дейността на душата. Главите са замислени така, че да покажат естественото движение напред на душата в и извън духовния свят, съчетано с друга информация за духовното.
Пътят на душите от момента на смъртта до следва­щото им прераждане ми се изясни след десетгодишно събиране на данни от пациенти. В началото се учудвах, че има хора, които си спомнят части от своя живот като души по-ясно от по-далечни периоди, отколкото от по-скорошните. И въпреки това, поради някаква причина нито един от пациентите не беше в състояние да си спомни цялата хронология на дейностите на душата, които съм представил в тази книга. Пациентите ми си спомнят определени аспекти от своя духовен живот съв­сем ясно, докато други преживявания остават смътни. В резултат на това открих, че дори с тези 29 случая не бих могъл да представя на читателя пълния обхват от ин­формация, която съм събрал за духовния свят. Поради това главите в книгата ми съдържат детайли и от други случаи, а не само от изброените двадесет и девет.
Читателят може да сметне въпросите ми в някои от случаите за твърде настоятелни. Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната по­сока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи, отколкото е при спо­мените от минал живот. При транс обикновеният па­циент е склонен да позволи на своята душа-разум да се рее, докато той или тя наблюдава разкриващите се ин­тересни сцени. Пациентите ми често са ме молели да спра да говоря, за да могат да престанат да разказват какво виждат и просто да се наслаждават на миналите си преживявания като души. Опитвам се да бъда внима­телен и не прекалено структурален, но моите сеанси обикновено са единични и продължават по три часа, а има много да се разкрива. Хората може да идват отда­леч, за да се видят с мен, и после да не могат да се върнат.
Смятам, че си струва да видиш изражението на учудване върху лицето на пациента след като неговия или нейния сеанс приключи. Пред онези от нас, които са имали възможността действително да се докоснат до нашето безсмъртие, се очертава нова дълбочина в раз­бирането на себе си и на нашите възможности. Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам под­ходящи спомени, върху които да размишляват след това. Чрез съзнателните знания за живота на своите души в духовния свят и за историята на физическото съществу­ване на планетите тези хора придобиват по-силен усет за насоката и енергията за живот.
Накрая трябва да спомена, че това, което ще проче­тете, може да подейства като шок за вашите сегашни представи за смъртта. Представеният тук материал мо­же да противоречи на вашите философски и религиозни вярвания. Ще има и такива читатели, които ще намерят подкрепа за своите настоящи убеждения. На други цяла­та информация, предложена в тези случаи, ще им се стори като субективна приказка, приличаща на научно-фантастичен разказ. Каквото и да е мнението ви, надя­вам се, че ще поразсъждавате върху изводите за човечес­твото, ако онова, което моите пациенти имат да кажат за живота след смъртта, е вярно.
СМЪРТ И ОТПЪТУВАНЕ
Случай 1
П. (Пациент): О, Боже мой! Аз всъщност не съм мъртъв, нали? Искам да кажа, тялото ми е мъртво -мога да го видя под себе си - но аз се нося из въздуха.,. Мога да погледна надолу и да видя тялото си, което лежи изпънато на болничното легло. Всич­ки около мен мислят, че съм мъртъв, но аз не съм. Искам да извикам: Ей, аз всъщност не съм мъртъв! Това е толкова невероятно... сестрите издърпват чаршаф върху главата ми... хора, които познавам, плачат. Предполага се, че съм мъртъв, но аз съм все още жив. Странно е, защото тялото ми е абсолютно мъртво, докато аз обикалям над него. Жив съм.
Това са думите, изречени от мъж под дълбока хип­ноза, които разкриват акта на смъртта. Думите му са изричани на кратки, възбудени изблици и са пълни с благоговение, докато той вижда и чувства какво е да си дух, току-що отделил се от своето физическо тяло. Този мъж е мой пациент и аз току-що съм му помогнал да пресъздаде сцената на смъртта си от предишен живот, докато той се е излегнал в удобен шезлонг. Малко преди това, като следваше моите инструкции по време на въ­веждането му в транс, този пациент се върна назад във времето, съживявайки спомени от детството си. Докато заедно се опитвахме да достигнем до етапа, когато е бил в утробата на майка си, неговите подсъзнателни възпри­ятия постепенно се сляха.
След това го подготвих за скок обратно в мъгляви­ните на времето чрез визуално използване на предпазно екраниране. Когато завършихме тази важна крачка от душевното привикване, аз преведох моя пациент през един въображаем тунел на времето към неговия последен живот на Земята. Това е бил кратък живот, защото той е починал внезапно от грипна епидемия през 1918 г.
След като първоначалният шок от това да се види как умира и да усети как душата му излита от тялото му постепенно попремина, пациентът ми вече се чувстваше по-подготвен за визуалните образи в ума му. Тъй като малка част от съзнателната, критична страна на неговия разум продължава да функционира, той осъзнава, че пресъздава едно предишно съществуване. Това отне малко повече от обичайното време, тъй като този па­циент е по-млада душа и не е свикнал с циклите на раждане, смърт и прераждане, за разлика от много други мои пациенти.
И въпреки това, само за няколко секунди, той свиква и започва да отговаря по-уверено на моите въпроси. Бързо издигам подсъзнателното хипнотично ниво на този пациент до положение на свръхсъзнание. Сега той е готов да говори за духовния свят и аз го питам какво му се случва.
П: Ами... издигам се все по-високо... продължавам да се нося из въздуха.., поглеждам назад към тялото си. Все едно че гледам филм, само дето аз участвам в него! Лекарят утешава жена ми и дъщеря ми. Жена ми хлипа (пациентът се върти в стола си притеснен). Опитвам се да проникна в ума й... да й кажа, че с мен всичко е наред. Тя е толкова завладяна от скръбта, че не мога да я достигна. Искам тя да узнае, че вече не страдам... Свободен съм от тялото си... То повече не ми трябва... и ще я чакам. Искам тя да знае, че... но тя... не ме слуша. О, започвам да се отдалечавам...
И така, насочван от поредица от команди, моят пациент започва процеса на навлизане навътре в духов­ния свят. Това е път, който много други са изминали в сигурността на моя офис. Със засилване на спомените в състояние на свръхсъзнание пациентите под хипноза обикновено стават все по-свързани с духовния коридор. С напредване на сеанса картините от ума на пациента по-лесно се обличат в думи. Кратките описателни фрази преминават в детайлни обяснения за това какво е усеща­нето при навлизане в духовния свят.
Разполагаме с огромна по обем документация, включваща наблюдения на медицинския персонал, коя­то описва извънтелесните преживявания на хора, които са били жестоко наранени при катастрофа и са били близо до смъртта. Тези хора са били смятани за клинич­но мъртви преди усилията на лекарите да ги върнат обратно от другата страна. Душите могат спокойно да напускат и да се връщат в своите тела-гостоприемници, по-специално при животозастрашаващи ситуации, кога­то тялото умира. Хората разказват как кръжат над сво­ите тела, особено в болници, как наблюдават лекарите да извършват животоспасяващи процедури върху тях. След време, след като се върнат към живот, тези споме­ни избледняват.
В началните етапи от регресията в резултат на хип­нозата описанията на пациентите, които мислено преми­нават през своите минали смърти, не противоречат на разказите на хора, които действително са били мъртви за няколко минути в настоящия живот. Разликата между тези две групи хора се състои в това, че пациентите под хипноза не си спомнят преживяванията си, свързани с временна смърт. Хората в състояние на дълбок транс са в състояние да опишат какъв е животът след окончател­ната физическа смърт.
Какви са приликите в припомнянето на живото след смъртта между хора, разказващи за своите извънтелесни преживявания в резултат на временна физическа травма, и пациент под хипноза, които си спомня за своята смърт в предишен живот?- И в двата случая хората разказват как кръжат по странен начин около своите тела, как се опитват да докоснат твърдите предмети, които се дематериализират пред очите им. И в двата случая те споде­лят, че не успяват в опитите си да разговарят с живите, които не им отговарят. И в двете състояния те имат чувството, че се отдалечават от мястото, където са умре­ли, и че по-скоро се отпускат и изпитват любопитство, а не страх.
Всички тези хора разказват, че около тях се долавяло едно еуфорично чувство на свобода и просветление. Някои от моите пациенти виждат искряща белота, която изцяло ги обгръща в момента на смъртта, докато други отбелязват, че светлината е отдалечена от тъмното пространство, през което се движат. Това явление често се окачествява като ефекта на тунела и е станало широко известно сред обществото.
Вторият ми случай ще ни отведе още по-нататък в преживяванията, свързани със смъртта. Тук пациентът е около 60-годишен мъж, който ми описва събитията около неговата смърт като млада жена на име Сали, която е била убита от индианци от племето Киова по време на атака срещу дилижанс през 1866 г. Въпреки че този и предишният случай се отнасят до преживявания, свързани със смъртта от техните най-скорошни предиш­ни прераждания, конкретната историческа дата на смъртта няма никакво специално значение, тъй като действието се е развило наскоро. Не откривам никакви значителни разлики между древността и съвремието що се отнася до картинното припомняне на духовния свят или качеството на научените уроци.
Трябва да отбележа също така, че обикновеният пациент в транс притежава необичайна способност да насочва всичките си усилия към дати и географски мес­тоположения от множество предишни животи. Това важи дори за по-ранните периоди от човешката цивилизация, когато националните граници и наименования на места са били различни от днешните. Спомените за предишни имена, дати и местоположения може понякога да се връщат по-трудно, но описанията за завръщането в духовния свят и за живота в този свят винаги са ярки.
Действието в Случай 2 започва в Американските южни равнини непосредствено след като една стрела е улучила Сали във врата от близко разстояние. Винаги внимавам при сцените със смърт, включващи насилст­вена травма в минали прераждания, тъй като подсъзна­телният разум често продължава да съхранява тези пре­живявания. В този случай пациентът дойде при мен, защото през целия си живот беше изпитвал слаба болка в гърлото. Обикновено такива случаи се нуждаят от освобождаваща терапия и препрограмиране. При припомнянето на целия минал живот аз използвам времето около смъртта за спокойно преосмисляне и поставям пациента в ролята на наблюдател, за да смекча болката и емоциите.
Случай 2
Д-р Н: Голяма болка ли ти причинява стрелата?
П: Да... острието е разкъсало гърлото ми... Умирам (Пациентът започва да шепне, като държи с ръце гърлото си). Задушавам се... тече кръв... Уил (съп­ругът) ме държи... болката... ужасна... Сега изли­зам... вече свърши.
Забележка: Когато телата изпитват силна болка, душите често напускат своите човешки гостоприемници моменти преди действителната смърт. Кой може да ги обвини? Въпреки това, те остават близо до умиращото тяло. След техники за успокояване аз издигам този па­циент от подсъзнателно на свръхсъзнателно ниво за прехода към духовните спомени.
Д-р Н: Добре, Сали, прие, че си била убита от тези индианци. Ще ми опишеш ли, моля те, какво точно чувстваше по време на смъртта?
П: Прилича на... сила... някаква... която ме издърпва от тялото ми.
Д-р Н: Издърпва те? Откъде?
П: Измъква ме през върха на главата ми.
Д-р Н: И какво Издърпва?
П: Ами, мен!
Д-р Н: Опиши ми какво означава "мен". Как изглеж­да това нещо, което си ти и което излиза от главата на твоето тяло?
П: (пауза) Като... мъничко кръгче.светлина... излъч­ва лъчи...
Д-р Н: Как излъчваш светлина?
П: От... моята енергия. Изглеждам някак си проз­рачно бяла... душата ми...
Д-р Н: А тази светлинна енергия същата ли остава след като напуснеш тялото си?
П: (пауза) Сякаш пораствам малко... докато обика­лям.
Д-р Н: Ако светлината се засилва, тогава как изг­леждаш сега?
П:... Дребничка... тьничка... вися...
Д-р Н: На какво всъщност ти прилича процесът на излизане от тялото ти?
П: Ами, все едно, че си сменям кожата... като белене на банан. Просто губя тялото си с един замах!
Д-р Н: Чувството неприятно ли е?
П: О, не! Прекрасно е да се чувстваш толкова сво­боден, без повече болка, но... аз съм... объркана... Не очаквах, че ще умра... (В гласа на пациента ми се промъква тъга и аз искам от него да остане за още една минута съсредоточен върху своята душа, вмес­то върху това, което се случва на Земята с неговото тяло.)
Д-р Н: Разбирам, Сали. В момента се чувстваш малко променена като душа. Това е нормално в твоята ситуация поради всичко, през което току-що си преминала. Чуй ме и отговори на въпросите ми. Каза, че се носиш из въздуха. Можеш ли веднага след смъртта да се движиш свободно наоколо?
П: Странно е... все едно, че съм увиснала във въз­духа, който не е точно въздух... няма никакви огра­ничения... нито гравитация... аз съм безтегловна.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че все едно си във вакуум?
П: Да... около мен няма нищо плътно. Няма препят­ствия, в които да се блъскаш.., аз се нося...
Д-р Н: Можеш ли да контролираш движенията си -къде отиваш?.
П: Да... мога, до известна степен... но нещо ме... дърпа... към искрящата белота... толкова е светло!
Д-р Н: Навсякъде ли яркостта на белотата е еднак­ва?
П: По-ярка е... надалеч от мен... малко по-тъмно бяло... сиво... по посока на тялото ми... (започва да плаче) о, бедното ми тяло... Още не съм готова да го напусна. (Пациентът се дърпа назад в стола си, като че ли се съпротивлява на нещо.)
Д-р Н: Всичко е наред, Сали, аз съм с теб. Искам да се отпуснеш и да ми кажеш дали силата, която те измъкна от главата ти в момента на смъртта, про­дължава да те дърпа и дали можеш да я спреш.
П: (пауза) Когато се освободих от тялото си, дърпа-нето намаля. Сега чувствам побутване... отдалеча­ват ме от тялото ми... още не искам да тръгвам... но, нещо иска да тръгвам скоро...
Д-р Н: Разбирам, Сали, но предполагам, че науча­ваш, че можеш да упражняваш някакъв контрол. Как ще опишеш това нещо, което те дърпа?
П: ... Един вид магнетична... сила... но... искам да остана още малко...
Д-р Н: Може ли душата ти да се съпротивлява на това чувство за дърпане толкова дълго, колкото ти искаш?
П: (Настъпва дълга пауза, докато пациентът изглеж­да провежда вътрешен диалог със себе си в своя предишен живот като Сали.) Да, мога, ако наистина искам да остана. (Пациентът започва да плаче.) О, това, което онези диваци са направили на тялото ми, е ужасно. По цялата ми красива синя рокля има кръв... мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите.
Забележка: Подсилвам представите за предпазен щит около този пациент, което е толкова важно, колкото и успокоителните процедури. Душата на Сали продъл­жава да кръжи над тялото й, докато аз придвижвам сцената напред във времето, когато индианците са про­гонени от стрелците от дилижанса.
Д-р Н: Сали, какво прави мъжът ти веднага след атаката?
П: О, хубаво... той не е наранен... но... (с Тъга) държи тялото ми... плаче над мен... нищо не може да нап­рави за мен, но като че ли още не го осъзнава. Аз съм студена, но ръцете му са обхванали лицето ми... целува ме.
Д-р Н: А ти какво правиш в този момент?
П: Аз съм над главата на Уил. Опитвам се да го утеша. Искам той да почувства, че любовта ми всъщност не си е отишла... Искам да узнае, че не ме е загубил завинаги и че ще го видя отново.
Д-р Н: Посланията ти достигат ли до него?
П: Изпитва толкова голяма скръб, но... долавя мо­ята същност... знам го. Приятелите ни са около него... и те окончателно ни разделят... искат да поп­равят колите и отново да потеглят.
Д-р Н: Какво става сега с душата ти?
П: Продължавам да се съпротивлявам на усещане­то за дърпане... Искам да остана.
Д-р Н: На какво се дължи това?
П: Ами, знам, че съм мъртва... но още не съм готова да напусна Уил и... искам да видя как ме погребват.
Д-р Н: Виждаш ли или долавяш ли някакво друго духовно същество около себе си в този момент?
П: (пауза) Те са близо... скоро ще ги видя... чувствам тяхната любов, както искам и Уил да почувства моята... Те ме чакат, докато стана готова.
Д-р Н: С напредване на времето успяваш ли да успокоиш Уил?
П: Опитвам се да проникна в ума му.
Д-р Н: Успяваш ли?
П: (пауза) ... Мисля, че малко... той ме чувства... осъзнава... любовта...
Д-р Н: Добре, Сали, сега отново ще се придвижим относително по-напред във времето. Виждаш ли приятелите ти от дилижанса да поставят тялото ти в някакъв гроб?
П: (гласът му е по-уверен) Да, те ме погребаха. Време е да тръгвам... вече идват за мен... навлизам... в по-ярка светлина...
Обратно на това, в което много хора вярват, душите често провяват слаб интерес към онова, което става с техните тела след настъпването на физическата смърт. Това не е безчувственост спрямо интимните ситуации и към хората, които оставят след себе си на Земята, а потвърждение от страна на тези души на безвъзврат­ността на смъртта. Те имат желание бързо да поемат своя път към красотата на духовния свят.
Много други души обаче искат да кръжат около мястото, където са умрели, обикновено в продължение на няколко земни дни след техните погребения. Както изглежда, за душите времето се движи с по-голяма ско­рост и дните на Земята за тях може да траят само няколко минути. Има различни мотивации за лутащата се душа. Например някой, който е бил заклан или убит неочаквано при нещастен случай, често не иска да си отиде веднага. Смятам, че тези души често са объркани или ядосани. Кръжащата душа е много характерно яв­ление за смъртни случаи с млади хора.
За обикновената душа все още представлява шок рязкото откъсване от човешкото тяло, дори след дълго боледуване, и това също може да породи нежелание у душата да отпътува в момента на смъртта. За душата има и нещо символично в обичайния три до петдневен период на подготовка на погребението. Душите всъщ­ност не изпитват нездраво любопитство да видят как ги погребват, защото емоциите в духовния свят не са същи­те като тези, които ние преживяваме тук, на Земята. И все пак смятам, че духовните същества са благодарни за почитта, отдавана в памет на техния физически живот от живите роднини и приятели.
Както видяхме в последния случай, има една основ­на причина, поради която много духове не желаят вед­нага да напуснат мястото на своята физическа смърт. Това се дължи на желанието да намерят връзка с ума на любимите си хора, за да ги утешат преди да навлязат навътре в духовния свят. Току-що умрелите не са опус­тошени от своята смърт, защото знаят, че отново ще видят онези, които остават на Земята, в духовния свят, а вероятно и по-късно, в други животи. От друга страна, опечалените на погребение в повечето случаи чувстват, че са загубили завинаги любим човек.
По време на хипноза моите пациенти действително си спомнят с неудовлетворение, че не са успели ефектив­но да използват енергията си, за да докоснат разума на дадено човешко същество, което е невъзприемчиво по­ради шока и скръбта. Емоционалната травма на живите може да завладее техния вътрешен разум до такава степен, че умствените им способности да общуват с душите да бъдат потиснати. Когато новоотделилата се душа намери начин да утеши живия - дори и за кратко - обикновено тя чувства удовлетворение и след това иска бързо да се отдалечи от Земното астрално ниво.
Разполагам с типичен пример за духовно утешение от собствения си живот. Майка ми умря внезапно от сърдечен удар. По време на опелото сестра ми и аз бяхме потънали в такава тъга, че докато траеше церемонията, умовете ни се бяха вцепенили. Няколко часа по-късно ние се върнахме заедно със съпрузите си в празната къща на майка ми и решихме да починем - нещо, от което се нуждаехме. Приблизително по същото време сестра ми и аз трябва да сме достигнали до рецептивното Алфа състояние. Появявайки се в две различни стаи, майка ми проникна в нашия подсъзнателен ум като фантастичен повей от белота над главите ни. Тя протегна ръка и се усмихна, като показа по този начин, че приема смъртта и сегашното си благосъстояние. След това отплува. Този акт, който продължи само няколко секунди, беше един вид сбогуване, изпълнено със смисъл, и той ни позволи и на двамата да се отпуснем в нормален сън в Делта нивото.
Ние сме в състояние да усещаме успокояващото присъствие на душите на загубените обичани хора, осо­бено по време или веднага след погребенията. За да може духовното общуване да преодолее шока от скръбта, е необходимо да се опитате да отпуснете и прочистите своя ум, поне за кратко време. В тези моменти нашата възприемчивост към паранормални преживявания е по-отворена да приема положителни съобщения за любов, прошка, надежда, окуражаване и успокоението, че ва­шият любим човек е на добро място.
Когато една вдовица с малки деца ми казва: "Част от моя съпруг идва при мен в трудни моменти", аз и вярвам. Пациентите ми разказват, че като души те могат да помогнат на хората на Земята да свържат своя вът­решен разум със самия духовен свят. Както вярно са казали, хората не си отиват наистина, докато за тях си спомнят останалите на Земята. В следващите глави ще видите как специфичният спомен е отражение на нашата собствена душа, а колективните спомени са атомите чиста енергия за всички души. Смъртта не прекъсва нашата връзка с безсмъртните души на онези, които обичаме, просто защото са загубили физическата само­личност на тленното тяло. Въпреки многото си дейнос­ти, тези отделили се души все още могат да ни достиг­нат, когато ги повикаме.
Понякога някой разтревожен дух не желае да напус­не Земята след физическата смърт. Това се дължи на някакъв неразрешен проблем, който е имал силно въз­действие върху неговото съзнание. В тези необичайни случаи може да се получи помощ от по-висши наблюда­ващи същества, които могат да помогнат в процеса на приспособяване от другата страна. Ние също разпола­гаме със средства да помогнем на разтревожените духо­ве да напуснат Земята. Ще говоря по-подробно за обез­покоените души в Глава 4, но загадката на духовете, описани в книгите и филмите, до голяма степен е разбулена.
Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отри­чане и депресия са отминали. Когато внезапно се изпра­вим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физичес­ки живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание. Поради духовното осъз­наване, умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свър­зана с вечността на времето.
Въпреки че има много умиращи хора, които нами­рат приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно поз­нание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро.

....и така нататък...

Редактирано от eco_world на 19.03.09 20:31.