Вселената и времето винаги са вълнували любознателните хора. Учените още от древността са се опитвали да разберат произхода на вселената, времето и пространството. Най-древните ведическите текстове съдържат такива сведения, те дават подробна информация за Вселена като цяло. Пространствено-времевия континиум на Вселената съдържа разнообразни форми на живот, съществуващи едновременно в различни измерения.
Според ведическата философия, Вселената представлява проявление на Бога.За разлика от съвременното разбиране, залегнало в основата на Юдео-християнската традиция, ведическите произведения се придържат към концепцията за безкрайния, цикличен характер на времето. В Пураните нима подробно описание за отделните космически цикли, заедно с информация за тяхната продължителност. Един милениум (юга цикъл) е съставен от четири епохи (юги). Първата, Сатя-юга продължава 1,728,000 години. Втората, Трета-юга – 1,296,000 години; третата, Двапара-юга – 864,000 години и четвъртата, Кали-юга – 432,000 години. Общо 4 милиарда и 32 милиона години. Хиляда милениума се наричат калпа – един ден на Брахма. Този период се редува с друг - нощ на Брахма, със същата продължителност. Животът съществува само по време на първия период /деня/. Тогава Вселената се проявява - появява се материята и формите. По време на нощта на Брахма цялото космическо проявление бива унищожавано и потъва обратно в Бога, за да се прояви отново след същия период от време. Всеки ден на Брахма се разделя на 14 манвантара периоди, всеки съществуващ по 71 юга цикли. Обикновено всеки манвантара период завършва с частично наводнение на Вселената.
Според изчисленията в Пураните, в момента се намираме в двадесет и осмия юга цикъл на седмия манвантара период от настоящия ден на Брахма. Това показва, че Земята е на възраст от 2,3 милиарда години от последното унищожение през последната нощ на Брахма. Общо 453 юга цикъла са минали от началото на този ден на Брахма. Всеки юга цикъл включва прогресия от златна епоха на мир и духовен напредък до крайна епоха на насилие и духовна деградация. В края на всяка Кали-юга Земята практически остава без население, за да бъде отново населена с духовно издигнати човешки същества през следващата Сатя-юга.
Времето се проявява циклично и в живота на отделния човек, то е едно от проявленията на Бога, като кара материалните обекти да се променят, да стареят и да се разпадат. Едновременно с това, цикличният характер на времето предоставя на живите същества и нови възможности. Материалните тела във Вселената попадат под неизменното влияние на фактора време, но душата /истинският Аз/, която е напълно трансцедентална, не се променя и е вечна по своята същност.
Сега приключва първият пет-хиляди годишен цикъл на Кали Юга - Тъмната Епоха.
Древното ведическо познание разглежда Вселената и нейните обитатели като хармонично цяло, намиращо се в постоянно динамично равновесие. Изучавайки мистичните закони на природата, човек може да осъзнае мястото си в цялостния ред на творението, като живее в съзвучие с него.
Редактирано от The_Mother на 28.02.09 21:07.
|