Втората случка беше лятото.Пътувахме с кола 5 човека и разстоянието се минаваше почти само по магистрала за не повече от един час.Карахме с около 130 км/ч, средна скорост.След почти един час така и не стигнахме познатото отклонение за въпросния град.Аз знам пътя почти наизуст,както и всички в колата,така,че според самия пейзаж,планините наоколоо,задминатите табели трябваше да пристигнем.Но не.Мина час и половина,два часа...Видяхме,че минаваме за втори път от едно и също място.Нямаше как да стане,след като не сме завивали.Не знаехме какво става.Карахме,не можехме да повярваме,но времето минаваше и цели о часа карахме по празната магистрала без да завиваме и по няколко пъти минавахме през едни и същи места.Чак след 8 часа започнаха да ни задминават коли,които за мое огромно учудване бяха модели от преди 40-50 години.Тогава се появи най - после познатото разклонение и пристигнахме.

Без коментар.