Не ти разбрах въпроса, защото няма такъв!!!... Но относто защо Християните никога няма да разберат или повярват в това или онова... ами когато мозъка си мисли че вярва в нещо, той автоматично изхвърля противоречиво твърдение. Защото в мозъка не може да съществуват противоречия. Аз ако вярвам в прераждане, тогава не можеш да ме накараш да повярвам в обратното. Ти ще си мислиш, че си прав и аз така.

Надеждата е хубаво нещо, защото тя крепи нещо в човека, което го устрамява към вярата. Ако имаш дете, което е тежко болно ти няма ли да се надяваш че ще се оправи или ще си кажеш... ми да мре ако е писано. В надеждата има много красота, защото примерно ти воден от надежда ще го заведеш на доктор и ще му купиш лекарства - в това действие има любов, грижовност, даване, пренебрегване на собственото его за да направиш някой да се чувства добре. А ако очакваш че детето ще се оправи, тогава ти няма да го заведеш на доктор ами ще си стоиш и ще си очакваш. Това е разликата между двете и е важно да се разбере.

Тогава защо е гола надеждата? Ти как ходиш на работа ако не вярваш че можеш да стигнеш до там... примери много. Мен лично не ме бърка дали някой се надява или не. Но надеждата има красива страна за тези които се надяват и тя е по-близко до намерението отколкото до очакването.