Небрежен монах умрял и след два дни оживял. Намерили го в ковчега да плаче и го заразпитвали какво е видял, но той казал само: “Покайте се!”, явно стресиран, че видял ада реално!, и се затворил за 12 години в стаичка без светлина, на хляб и вода, които му подавали през едно малко прозорче. Толкова силно се уплашил... Днес тялото му е нетленно в Киево-Печорската лавра. Който не вярва може да отиде да го види и да му разкаже за ада...

----------------
Живял в Картаген един мъж, на име Таксиот, водещ греховен живот. Градът обаче бил нападнат от заразна болест, от която умирали много хора. Таксиот се уплашил и се покаял за своите грехове. Избягал от града със своята жена и се отдалечил в едно село, където прекарвал времето си в богомислие. След известно време, обаче, той паднал в грях с жената на земеделеца, при когото били, и само след няколко дни една змия го ухапала и умрял. Наблизо имало манастир и го погребали там. След 6 часа обаче чули силни викове от гроба: “Помилуйте, помилуйте ме!” (“Помилуй” е църковна дума и означава “помилвай ме, спаси ми живота”). Монасите веднага разкопали гроба и намерили Таксиот жив! Те се ужасили и го питали какво се е случило с него, но той от вълнение и силен плач не можел да каже нищо, и го отвели при епископ Тарасий. Но и при него Таксиот три дни нищо не можел да каже и чак на четвъртия ден започнал да разказва: “Когато умирах, видях няколко негъра, стоящи пред мен – видът им беше страшен, и моята душа се смути. Но после видях двама много красиви юноши, и душата ми се устреми към тях, и в същият миг излитнах от земята и заедно с тях започнахме да се издигаме към небето, срещайки по този път митарства (специални духовни спирки), където се задържа душата на човека и се изследва за различни грехове: лъжа, завист, гордост и т.н. Моите Ангели покриваха греховете ми с моите добри дела, и ние преминавахме нагоре. Но когато бяхме близо до небесните врата, стигнахме до митарството на блуд и прелюбодейство. Ангелите казаха, че греховете ми в града са простени, поради моето покаяние, но демоните отговориха, че след моето покаяние, аз съм извършил грях с жената на земеделеца. Ангелите не намериха добри дела, за да покрият този грях и си отидоха, като ме оставиха на злите духове.
Те ме взеха и започнаха да ме бият и ме свалиха към земята – тя се разтвори и по тесни входове, през тъмни и мрачни цепнатини, аз бях заведен до самата тъмница адова, където в тъмнина са вечно заключените души на грешниците, където няма живот за хората, а една вечна мъка, неутешим плач и неизказано скърцане със зъби. Там винаги се разнася отчаяният вик: “мъка за нас, мъка, уви, уви!” И не е възможно да се опишат тамошните страдания, нито да се преразкажат всички мъки и болки, които видях. Стенат от глъбините на душата си, и никой не им помага. Плачат и няма утешители, молят се и няма кой да ги погледне и да ги избави. И аз бях затворен в тези мрачни, пълни с ужасни скърби места, и плаках и горко ридах цели 6 часа.
След това видях малко светлина и дошлите при мен двама Ангели. Аз започнах усърдно да ги моля да ме изведат от това бедствено място, за да се разкая пред Бога. Ангелите ми казаха: “Напразно се молиш – никой не излиза от тук, докато не настане време за всеобщото възкресение”. Но тъй като аз започнах усилено да прося и да ги моля, като обещах да се разкая за греховете си, то единият от Ангелите каза на другия: “Гарантираш ли за него, че той ще се покае от цялото си сърце, както обещава?” Той каза: “Гарантирам!” После те си стиснаха ръцете. Тогава ме изведоха на земята и дойдохме до гроба с моето тяло, и ми казаха: “Влез в това, с което се раздели”. Аз видях, че моята душа свети като бисер, а мъртвото ми тяло е като мръсно черно и издава зловоние, и затова не исках да вляза в него. Ангелите ми казаха: “Невъзможно е да се покаеш без тяло, с което си правил греховете”. Но аз ги молех да не влизам в тялото. “Влез – казаха Ангелите – иначе ще те заведем пак там, откъдето те взехме”... Тогава аз влязох, оживях и започнах да викам.”
Тогава светител Тарасий го поканил да хапне нещо, но той не искал да се докосва до храна, ходел от църква на църква и падал по очи на пода и със сълзи и дълбоки въздишки изповядал своите грехове и говорил на всички: “Нещастие за грешниците – очаква ги вечна мъка, скръб за непокаялите се – докато има време, знайте: печал за осквернителите на своите тела!” След възкресението си Таксиот живял 40 дни и се очистил от греха чрез покаяние, предвидил своята кончина три дни преди това, и преминал към Милостивия и Човеколюбив Бог, свалящ в ада и подаващ спасение на всички, Комуто слава вовеки!

Спасявайте се, братя и сестри от Ада, защото който влезе веднъж, после трудно излиза. Може, не дай Боже, навеки да остане на мъка Там.