Разказ от Света гора. Имало двама приятели, единият от които отишъл в манастир и прекарал живота си в покаяние, а другият останал в света и се развратил - започнал да хули Евангелието, и в такъв живот умрял. Монахът разбрал за смъртта му и започнал да моли Бога да му открие задгробната участ на починалия. След известно време, по време на лек сън, на монаха се явил приятелят му.
- Как си? Добре ли си? - попитал той явилия му се.
- Горко на мен, злочестивия! незаспиващият червей ме гризе и няма да ми даде покой през цялата вечност.
- От какъв род е това мъчение? - попитал монахът.
- Това мъчение е непоносимо! - възкликнал мъртвият - но няма възможност да се избегне Божия гняв. Заради твоите молитви ми е дадена свобода, и ако искаш мога да ти покажа моето наказание. Няма да издържиш, ако ти открия в пълнота всичко, но искам отчасти да узнаеш това...
При тези думи починалият повдигнал дрехата си до колене. И о, ужас! Целите му крака били покрити със страшни червеи, които ги ядели и от раните излизала такава зловонна смрад, че потресеният монах начаса се събудил. Но адската смрад изпълнила цялата килия, и то така силно, че монахът с ужас изкочил от там, забравяйки да затвори след себе си вратата, откъдето смрадта се разнесла по целия манастир. Всички килии се изпълнили с нея, и тъй като и след време не се премахвала, монасите били принудени да се преселят на друго място!...
А монахът, който видял пленника на ада и неговата ужасна мъка, през целият си живот не могъл да се избави от натрапчивото зловоние - нито да го измие от ръцете си, нито да го премахне с каквито и да било благоговония. Миризмата не се е разнесла, точно защото ако се беше разнесла, ще се намерят хора да кажат, че това е само глупав сън, а за примера от рая, ябълките отдавна ще са изядени и забравени... А така Бог казва на монасите и на всички нас: Пазете се от този страшен грях, защото времето не може да го заличи!! Както миризмата на зловоние не се заличила...


Друг пример, също много интересен. Млад дякон, брат на свещеника, се разболява от холера и умира. Свещеникът се моли за душата му и скоро брат му се явява по време на сън.
- Как си с митарствата, - пита го свещеникът.
- Трудно, - казва брат му – демоните всичко са записали, дори грешни мисли, които са преминали с бързината на мълния... и не сме им обърнали внимание, и не сме се каели за тях. Тук тези мисли се изобличават и душите си ги спомнят... (Моля те, скъпа Мария, запомни тези думи на починалия дякон!)
Тук умрелият дякон извадил изпод расото си една табличка от картон, колкото четвърт плик, изписано с грехове тъй ситно, като с маково семе.
- Ето - казал брат му, - за мен имаше 25 такива таблички, от които 7 изгладих при предсмъртната си изповед, а 18 останаха...
След 5 години умрелият се явил на една християнка и й поръчал да каже на брат му (свещеника) че 5 таблички вече са загладени... През тези 5 години свещеникът се молел усърдно за прошка на греховете на брат си. След още 13 години свещиникът, както си седял зад бюрото, видял че в стаята влиза брат му в расо като жив, и минава покрай него и казва ясно:
- Сега съм свободен...- и изчезва.
Забележителното тук е, че за тези 18 таблички с непростени грехове, трябвало свещеникът цели 18 години да прави заупокойни молитви, за да бъдат загладени! Важен пример за нас – от нашите молитви зависи състоянието на ближните ни, починали без изповед или с непълна изповед! Бог да ни дари със сили за молитва и приношение за нашите починали братя и сестри!