|
Пействам няколко неща, които ме изкефиха, докъдето стигнах с четенето разбира се.
За болката
ТОГАВА ЕДНА ЖЕНА проговори и му рече:
- Кажи ни за Болката.
А той отвърна:
- Вашата болка е строшаването на черупката, която сковава вашето прозрение.
и както плодната костилка се пропуква, за да може сърцето и да види слънцето, така и вие трябва да познаете болката.
А ако можете да се дивите в сърцето си пред чудесата на битието, то болката ви ще е не по-малко дивна от радостта ви.
Тогава ще приемете в сърцето си слънцето и леда, росата и сланата, така както приемате годишните времена, които преминават над нивята ви.
И ще имате бодрост и утеха през зимите на вашата скръб.
Защото голяма част от болката си вие си избирате сами.
Тя е горчива отвара, с която лечителят във вас цери от болести духа ви.
Затова имайте вяра на лечителя и пийте неговия лек безропотно и кротко,
защото ръката му, макар и тежка, и корава, е в нежната десница на Незримия
и чашата, която ви поднася, макар да гори устните ви, е направена от глината, която Грънчарят е размеквал със свойте свети сълзи.
За доброто и злото
ТОГАЗ ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СТАРЕИ продума и му рече:
- Кажи ни за Доброто и за Злото.
А той отвърна:
- Мога да ви говоря за доброто във вас, ала за злото - не.
Какво е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?
Истина ви казвам, когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато зажаднее, пие даже от застоялата вода.
Вие сте добри, когато сте едно със себе си.
Ала когато не сте едно със себе си, не казвам, че сте зли.
Дом, запуснат, още не е свърталище - той е само запуснат дом.
И кораб без кормило може да плава без посока между опасни рифове и пак да не потъне.
Добри сте, когато гледате да дадете от себе си.
Ала не сте зли, когато дирите за себе си печалба.
Понеже, когато дирите печалба, вие сте като корен, който се впива в майката-земя и суче от гръдта и.
Нима може плодът да каже на корена:" Бъди като мен, зрял, пълен със сладост, пращящ от изобилие!"
Защото нужда на плода е да раздава, тъй както е потребност на корена да получава.
Добри сте, когато сте напълно будни в свойта реч.
Ала не сте зли, когато сте в унес летаргичен, а езикът ви пелтечи.
Защото дори спънатата реч укрепва слабия език.
Добри сте, когато крачите непоколебимо към целта си, ала не сте зли, когато кретате към нея.
Понеже дори хромите не кретат заднишком.
Но вие, здравите и правите, гледайте да не куцате пред хромите от зле разбрана милост.
Добри сте в най-различни свои битности и не сте зли, ако не сте добри, само сте мудни и лениви.
Жалко, сръндакът не ще научи костенурката на бързина.
В копнежа по исполинската ви същност е вашето добро, а тоз копнеж е жив у всинца ви.
Ала у някои тоз копнеж е порой, потекъл мощно към морето, повлякъл тайните на хълмове и дивни горски песни, докато у други е река, загубила се в лъкатушни разливи и застояла, още недостигнала брега.
Но нека устремения не пита бавния: "Защо така едва-едва се мъкнеш?"
Понеже истински добрия не пита голия: "Къде е дрехата ти?", нито бездомния: " Какво е сполетяло твойта къща?"
...Страхът ви от смъртта е трепетът на овчаря, застанал пред владетеля, който ще положи ръка на рамото му в знак на почит.
Нима в боязънта си овчарят не се радва, че ще го почете самия цар?
И все пак в трепета не е на себе си...
...Кой може да отдели вярата си от работата си и своето упование от своето призвание?
Кой може да просне пред себе си часовете и да ги раздели с думите:" Това е за Бог, това е за мен; това е за душата ми, а онова - за тялото ми" ?
Който носи добродетелта си като празнична дреха, по-добре гол да ходи... Редактирано от amrta на 07.06.08 22:58.
|
Много точно попадение! [re: Лoтoc]
