В корема на една бременна жена растели и се развивали два зародиша. Първият се казвал Мъничето-Вярващ, а другият Мъничето-Скептик.
Веднъж Мъничето-Скептик запитал брат си:
- Слушай, искам да те попитам, ти вярваш ли, че има живот след раждането?
Мъничето-Вярващ отговорило:
- Естествено, вярвам в живота след раждането! То е съвсем ясно - животът след раждането продължава. Нашият живот тук, в корема, е само за да пораснем и да бъдем готови за живота след раждането, да станем достатъчно силни за това, което ни очаква.
Мъничето-Скептик:
- Така ли? А аз мисля, че всичко това е глупост! В същност, никакъв живот след раждането не съществува! Ти, например, можеш ли да си представиш, как въобще би могъл да изглежда животът?
- Не знам точно, но смятам, че там ще има доста повече светлина, отколкото тук. Възможно е да ядем с устата си и може би ще тичаме, и ...
- Това са пълни глупости! Да тичаме въобще е невъзможно, а да ядем с уста - е дори смешно предположение. Ние имаме пъпна връв, която ни храни. Без нея дори е невъзможно да си представя, че има живот след раждането. Пъпната връв - това е нашият живот! Между другото, ти забеляза ли, че тя става все по-къса?
- А аз пък мисля, че всичко това е възможно. Просто светът около нас ще бъде съвсем друг - не такъв, към който сме привикнали.
- Никой и никога след раждането не се е върнал обратно в утробата! Всички знаят, че животът свършва с раждането! И въобще животът - това е едно голямо страдание в тъмнина!
- Наистина, не знам, как ще изглежда животът след раждането. Но във всички случаи ние ще видим нашата майка, и непременно тя ще се погрижи за нас. Това е сигурно.
- Майка?! Ти вярваш в майката? Ха-ха! И къде е Тя според тебе?
- Тя е навсякъде около нас. Ние се намираме и живеем в Нея. Без Нея ние не можем да съществуваме.
- Всичко това са пълни измишльотини и глупости. От тази майка и парченце не съм видял. Също така ми е ясно, че тя по принцип и не може да съществува.
- Понякога, когато сме притихнали и спокойни, можем да чуем, как Тя пее или да почувстваме, как Тя поглажда нашият свят...
|