Здравейте на всички и много ви благодаря за подкрепата и топлото посрещане. Реших да не пиша на всеки един по един че ще наспамя темата.

Найстина вече си помислих че откачам, защото се намирам в едно състояние в което трябва да възстана срещу всичко това на което съм учена и което е установено, все едно кой какво мисли. И факта че около мен няма хора който да виждат света през моите очи прави нещата по сложни.

А аз просто не мога да се справя със всичко това сама, много се радвам че сте тук. Аз хем знам че съм открила пътя и знам какво искам, хем не посмявам да последвам сърцето си, защото знам че това може да нарано много хора и просто е срещу всеобщото мислене.

А на мен със свеки изминал ден ми става по трудно да живея по начина по който съм живяла до сега. Вече даже не мога да правя секс като хората... не ми харесва, не виждам бъдещето си с моя приятел, но нямам сила да се разделя с него защото го обичам и се разкъсвам отвътре като занм че ще го нараня. Вече взех да си мисля че никога няма да се омъжа, защото не мога да обещая на един човек че ще го обичам най-много и само него. Вече и на жени почнах да налитам и знам че това е друго нещо което искам но няма да допусна да се случи, защото е извън възприетото.

И си стоя в това състояние, нито напред, нито назад (по-скоро назад) и от тук няма мърдане и незнам до кога ще издържа. А в моменти на просветление, които ме правят толкова щастлива и свободна и вдъхновена се чуствам сама, когато съм сред хора, защото не мога да им кажа какво мисля, какво чувствам, какво виждам и кой съм Аз, и боли още повече когато това са най-близките хора, защото те остават най-далеч. Вече не мога да изпитвам състрадание даже, защото когато се поставя на мястото на някой които е в беда, не виждам беда и виждам само ред и красота, дори в собстените си беди виждам само ред и красота. И все още сама, аз зная какво искам, но не дръзвам да посегна към това. Може би вече трябва да съберя сили и да не се държа за старото,и да правя това което ми е на сърцето, пък да става каквото ще.

Аз вече се отказах да говоря на хората, защото почнах да виждам начина им на мислене, като част от върховния ред и се сетих за някой който все ми цитираше библията и през едното влизаше, през другото излизаше... И човека беше убеден, че той трябва да отваря очите на хората... аз по късно осъзнах че когато съзнанието ти порасне малко повече ти не изпитваш нужда да убеждаваш хората в каквото и да било.

Благодаря ви за това че сте там и ме слушате (четете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите