Вместо отговор, ще предпочета да публикувам тук една глава от подготвяната от мен книга "Отвъд времето".



ЗА ЗАГАДКИТЕ НА СЛЕДСМЪРТНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Какъвто досега си бил,
то в миналото ще остане.
Какъвто днес си,
не ще да бъдеш по-нататък ти...
От себе си едва когато оздравееш,
ще разпознаеш истинските си черти!

Bо Yin Rа


От доста години се занимавам сериозно с темата за евентуалното следсмъртно съществуване на човека и поради това смятам, че всеки опит да се нахлуе насилствено в тази явно недостъпна приживе за нас област на природата е обречен на неуспех и може да доведе само до измамни фантазии и опасни последици за нашето психическо и дори физическо здраве.

Какво знаете например за разделянето след смъртта между индивидуалното съзнание на починалия и неговата така наречената "кръвна душа" или "двойник"? С кого точно си общуват медиумите? С починалия индивид? Или с неговия все още неразложен двойник?

А може би само с едни невидими, но крайно опасни полусъзнателни същества, които с наслаждение изсмукват жизнената енергия на нещастните наивни участници в спиритичните сеанси?

Информацията, която по време на спиритичен сеанс бива получавана от „умрелите” чрез медиума, най-често бива изтеглена от същите тези същества директно от подсъзнанието на самите участници.

Не смятате ли, че и в отвъдното за всеки отделен индивид текат различни по вид и скорост процеси на промяна и разпад? Докога и доколко починалият индивид запазва спомените си от този живот, своята способност и желание да общува по земному с близките си, които спрямо него се намират в една станала вече недостъпна за умрелия област на природата?

Това, уви, са само малка част от загадките и проблемите свързани с разглежданата тук тема...

Съчувствам на напълно разбираемата емоционална привързаност на много хора към техните престарели родители!

Някога обаче и те са били бебета, каквито сме били аз и ти, твоите и моите деца и изобщо всички хора родени на тази земя. Днес нашите родители, ние самите и нашите деца се намираме в различни фази на непрекъснато променящото се човешко съществуване.

Нима е възможно да се замразят тези вечни и естествени процеси на живота?

Не е ли нелепо и дори ужасно да искаме нашите родители да съществуват вечно като старци, а децата ни - вечно като деца?! Още повече че никой не знае със сигурност дали няма да се озове в отвъдното преди своите родители.

И тогава кому и как ще задава тези въпроси?

Може би на учените, преминали като него в отвъдното?

Очевидно рано или късно всички ние, отново ще се съберем с родителите и децата си - но вече отвъд. Освен ако някой от тях вече е успял отново да се роди тук.

Нима някой от нас може да каже как точно е устроена природата?!

Тук всичко е загадка.

И ще остане загадка, докато първичната природа на човека не се задейства, докато той не се пробуди и не види със собствените си очи света в неговата цялост - такъв, какъвто действително е. Тогава обаче той вече няма да бъде повече човек като нас, а пробуден (буда) и всички останали ще го възприемат като необяснимо изключение от природния ред, на което трудно може да се вярва.

Казано по друг начин: решението на проблема не е и не може да бъде външно и колективно.

Науката никога няма да може да реши тази загадка, защото тя почива на повторяем и обективно проверим опит. А решението на този проблем е винаги индивидуално и вътрешно.

Това е посланието и на Буда, и на всички останали пробудени хора от древността до наши дни към живеещото в просъница човечество.

Затова не е ли по-мъдро да се доверим на Вечната творческа мощ, която е създала и мен, и теб, и всички останали живи същества и да погледнем с доверие на смъртта като на част от живота.

Поне лично аз отдавна вече не се страхувам от смъртта, защото виждам в нея основното средство, чрез което природата разрушава старите и вече непълноценни форми на живот, за да сътвори нови и по-съвършени.

От тази гледна точка смъртта е моята най-голяма надежда за пълно обновление на живота, и в частност на моя живот.

Ти си бил все ти - и в утробата на майка си преди да се родиш, и като малко дете, и сега и когато евентуално остарееш и се състариш до неузнаваемост. Дори и след като умреш ти ще си останеш ти...

Запитай се: кой всъщност съм аз?

Видимо сам по себе си ти не си нито една от тези форми на живот, в които си се самоизживявал през всички тези толкова различни етапи на твоето съществуване.

Нима твоят сегашен живот не е подобен на сън?

И ако е така, кой/коя си ти – сънуващия/сънуващата?

Можеш ли да се пробудиш и да се осъзнаеш като нещо напълно различно и независимо от твоите неспирни преходни сънища?

И дори и да е възможно да се пробудиш, имаш ли изобщо желание да го сториш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите