Животът е постоянно страдание, така разправят.

Може би защото почти всеки, който се роди, трябва да умре – и умира. Дали, пътувайки към смъртта, ще обиколиш Земята сто пъти или нито един – няма значение. Все ще стигнеш до нея. В крайна сметка – самата Земя се носи с огромна скорост в пространството, галактиката също, цялата Вселена.

Някои си мислят, че, бидейки във физическото си тяло, са “стъпили здраво на Земята”. Няма такова нещо – отдолу им гори бая силен огън, и освен това, самите те, не усещат скоростта, с която се движи Земята, на която твърдят, че стоят здраво. А усетят скоростта, а им се е завил силен свят.

Защо обаче разправят и че душите драпат да се въплътят във физическо тяло? Такива мазохисти ли са? Понякога дори насилствено се заселват в непринадлежащо им тленно тяло. Това как да се обясни? Сетих се – може би са търсачи на силни усещания и искат да усещат скоростта на галактиката.

Както и да е, Животът е прекрасен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите