Гладни кокошки, просо сънуват...

В това е голямата сила и достойнство на Евангелието.

Че показва колко безпомощен физически и социално е и най-великият духовно човек.

Все едно дали става въпрос за разпънатия на кръста като криминален престъпник Исус, или обесеният и изоставен от всички Васил Левски.

Погледнете краят на хуманиста Исус - подиграван от тълпата, изтезаван от властите, осъден на смърт и позорна екзекуция на кръста от светските и духовни власти при пълно народно одобрение, изоставен и предаден от своите най-близки и предани ученици (Петър например).

Накрая лъм неговата нещастна съдба се осмеляват да прояват интерес само няколко жалостиви жени - майка му Мария и особено Мария Магдалена.

Жестока и реалистична развръзка на несполучливия живот на един млад и романтичен социален неудачник...

Ако не беше Възкресението му - все едно в каква точно интерпретация - всичко щеше да е ясно - грубата сила, материалните интереси - са единственото, което има някаква стойност в този жесток и лицемерен свят.

Но Възкресението е звучен шамар от Бога, Доброто, природата на всички самозабравили се и смятащи се за всесилни и неуязвими земни изроди.

Ще минат няколко десетилетия и на много от тях ще се наложи да приемат публично разпънатия от техните колеги нещастен и наивен евреин за свой Господ и Спасител.

Никога досега човечеството не е виждало подобно чудо - всемогъщите, безкрупулни и безпощадни земни властници да трябва да коленичат публично пред всички и да молят за милост и спасение, доскоро презирания от тях Спасител и, което е още по-абсурдно, неговата с нищо незабележима майка, пресветата дева Мария.

Дори да ми обяснят, да ми докажат, че всичко това било само цирк, който властниците на този свят сами са си организирали, водени от своите користни и чисто материални интереси, все пак чудото ще си остане чудо.

Защото е безусловен исторически факт, че властниците са били ПРИНУДЕНИ векове наред да участват в тази безпрецедентна по мащаби и мощ световна драма по един безпорно крайно унизителен за техните претенции, пък и за тях самите начин.

Загадката е, коя е тази свръхестествена мощ, която е успяла да ги принуди, в името на собственото си социално оцеляване и добруване, да приемат публично разпънатия на кръст Исус за свой Бог и Спасител, да се женят и кръщават децата си в негово име и дори да живеят според календар, започващ с неговото раждане и свързан основно с неговия живот и дейност.

Защото днес, приятно или не, сме 29 април 2008 година не от някаква си мъглява "нова ера", както много се иска на всички властници, на всички юдеи, на всички материалисти и атеисти, а от Рождество Христово.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите