І.“Атман е свободен от всякакви качества. Атман това е Чисто Съзнание.” (Брахман)

Това което казваш е почти истина. Все пак Атман притежава някои качества, като например неограниченост, непроменяемост, а също и чисто съзнание, но извън тези качества той сам не притежава качества, които да го правят “личност”.

От това обаче изобщо не следва, че той не е причината за индуциране в отличителният “Аз” на личностни качества.

Основен принцип в Санкхя е изоморфизмът между човека и Космоса, т.е. всичко, което го има в Космоса го има и в човека, и обратното каквото го има в човека го има и в Космоса (по аналогия, а не по форма) .

Ето защо връзката между Атман и Телесното е аналог на връзката между Пуруша и Пракрити. Така както Пуруша осеменява, изначално пасивната и неструктурираната материя (Пракрити) с активност и качества, така и индивидуалният Дух – Атман осеменява тялото с живот и поражда в него качества.

Нека преди да са възникнали в теб мисли за отрицание, да се обърнем към Aitareyaranyaka (II.3) и да видим, как там е решен този проблем.

Според Aitareyaranyaka: “Съществуват растения, дървета и животни и Атманът се разпознава все повече (в тях). В растенията и дърветата има сок, в животните има усещания. Атманът при животните стига до по-голяма изява, тъй като и при тях също има сок, а в растенията няма мисъл. Атманът се изявява с още по-голяма чистота в човека. Защото човека още повече е надарен с разум”.

Заключение: Качествата на живата материя, свидетелствуват за присъствието на Атман.

Най-силното свидетелство за това е човешкия разум. Без Атман от човека би останало само мъртвото му тяло. Докато Духът е свързан с тялото, проявите на човека го изразяват – съзнателни движения, дишане, мислене, говор, емоции и чувства. Тези качества на човека са дар от присъствието на духа. Атман е семето за живота на тялото, така както Пуруша е семето за развитието на Пракрити.

Освен от Атман, личните качества зависят и от кармичната обусловеност. Колкото по-малка е тя, толкова присъствието на Атман е по-силно изразено, толкова индивида е по-близко до Брахман.

ІІ. Аз не отричам нуждата на морално етични норми за поведение. Онова което казвам, е че тези норми не произлизат от Атман. Не са нужни на АТМАН. (Брахман)

Да видим на кой те са нужни.

Връзката на Пуруша с Пракрити превръща Пракрити от безформена, неорганизирана материя в хармонично творение, изразяващо външно, чрез своите форми съвършена природа на Пуруша. В това съвместно творение човекът е най-висшето постижение (неговия разум). Тук е мястото да се каже, че ако човекът се освободи от социалната си природа, той ще се върне към изживяната си вече първобитна природа. Такъв какъвто е, човекът може да съществува само в социалната среда, получаващ от нея и съответно и даващ. Ако се отчете, че Пракрити в своето развитие, се превръща в хармонично творение и човекът е олицетворение на развиващото се съвършенство, то обществото в тази връзка е онова, което осигурява на отделния човек всички необходими условия той да не бъде маймуна. От тази гледна точка обществото се съдържа в отделния човек. Тук може да се отбележели, че възникването на общества , като следствие от принципа за връзка между причината и следствието, в Санкхя, е заложено във връзката на Пуруша с Пракрити, още в осеменителния стимул на Пуруша.
Но тъй като Пуруша-Брахман и Пуруша –Атман са едносъщностни, то всичко, което го има в Брахман го има и в Атман. Етичните норми са заложени в Брахман, точно толкова, колкото и в Атман.

Етичните норми са регулатор на човешкото общество. Без тях, човешкото общество би се превърнало в първобитно стада, а човека не само, че не би имал възможност да се стреми към съвършенство, но изобщо би престанал да бъде хомосапиенс.


ІІІ. Йогинът не трябва да се стреми да изгражда добродетели, с цел да постигне себепознание. Точно обратното, той трябва да отиде отвъд всяка добродетел, отвъд всяко качество, за да постигне това ЧИСТО СЪЗНАНИЕ! Това не означава че йогинът трябва да спре да спазва добродетелите на дадено общество. Той трябва да се съобразява с тях, но да стои НАД ТЯХ. (Брахман)

В Йога сутра на много места Патаджали говори за необходимостта Йогинът да се стреми към добродетели.
Йзобщо не става дума за освобождаване от добродетели, а от моралните дуалности.
Разликата е огромна. Докато освобождаването от добродетели те ограничава само едностранно, то освобождаването от моралните дуалности те ограничава двустранно.
Последното означава, да не си нито добродетелен, нито недобродетелен, което може да се реализира само ако ти си извън обществото, извън всички негови структури и отношения. В този случай ти преставаш да бъдеш обществено “животно”. Подобно освобождаване от дуалностите се постигна единствено и само в кастово общество. В друго общество подобен стремеж те превръща в клошар.
Що се касае до хора които не спазват добродетели, то обществото е пълно с такива, но това не ги прави Йогини.

P.S.
Липсата на добродетели, свободата от добродетели е важна за да се практикува йога, да се постигне АБСОЛЮТНА ОБЕКТИВНОСТ!(Брахман)

Тук едновременно правиш две грешки:
1. Става дума не за липса на добродетели, а излизане от дуалностите. Излизането от добродетелите може да те прехвърли от страната на порочните.
2. Неправилна е употребен израза "Абсолютна обективност".
При излизане от дуалностите и отношението Обект-Субект се снема (като дуалност) и Йогинът престава да е субект, а "предметът" на концентрацията престава да е обект. В много преводи на Йога сутри се казва, че субектът и обектът се сливат (не физически, а в познавателен смисъл).
Полученото познание може да се нарече истинско, но не може да бъде наречено обективно.

Редактирано от gandi1 на 13.04.08 21:34.