Разбира се всеки избира по своя преценка как да постъпи в разглеждания случай.

Какво ще реши да направи, зависи преди всичко от това, какъв е той като оформен характер, като начин на мислене.

А това, че австриецът е австриец, полякът - поляк, българинът - българин, циганинът - циганин, ти - ти, а пък аз - аз, именно това изобщо не зависи от хората.

Затова накрая винаги става това, което ТРЯБВА да стане, това, което е "писано" да стане.

Казват, че илюзията за лична свобода на волята е един от най-остроумните трикове на природата. Не че такава няма, но тя се появява и изчезва в нас по свой неподвластен нам закон, при това с различна степен на яснота.

Казано по-просто личните съдби на хората също се управляват от неизменни природни закони.

Поради това всички аргументи, кога би трябвало да се раждат деца и кога не би трябвало са повече от несериозни.

Едната крайност са тези циганки, и понякога българки, които раждат деца наистина без да мислят, просто защото не са способни по природа да овладеят мисловния си процес, освен вероятно в друга социална среда, и които съответно оставят тези деца в нашите кошмарни домове за изоставени деца.

Всъщност, ако искаш да разбереш доколко даден народ има общо с цивилизацията, не обръщай внимание на помпозните му приказки за неговото древно величие и култура, а погледни какви са му домовете за изоставени деца, старческите домове, психиатриите, гробищата, тоалетните и т.н.

Другата крайност обаче е амбицията за свръхгаранции за бъдещето на детето, още преди да бъде заченато.

В реалния свят такива гаранции няма. А ако има, те са илюзорни.

Един бегъл преглед на реалната история на човечеството през 20 век ще ни покаже колко ефимерни са всякакви подобни "гаранции".

Милиони хора с привидно стабилен начин на живот са загивали при всевъзможните социални цунамита, докато други, живеещи при доста по тежки условия са оцелявали.

По тази логика за свръхгаранции японките изобщо би трябвало масово да не раждат, защото страната им е непрекъснато е разтърсвана от сериозни земетресения, цунамита и други бедствия.

Най-високата раждаемост в момента в света се наблюдава в окупираните от Израел палестински територии. Условията там са кошмарни, но хората там ИСКАТ да имат деца, и то колкото може повече деца.

Лично решение?! Не, разбира се! Преди всичко инстинкт за продължаване на рода, за неговото оцеляване. Първична борба за съществуване.

Там, където хората охотно раждат много деца и си ги гледат, действат мощни и здрави природни инстинкти. Поради това този тип хора често дори без да се замислят са готови да си жертват живота за "своите".

Там, където хората се чувстват обособени самотни индивидуалисти, те разбира се ценят преди всичко своя собствен живот. И съответно искат свръхгаранции за бъдещето на уникално като самите тях дете (подобни хора рядко имат повече от едно или две деца).

Аз не призовавам никого към нищо, най-малкото защото подобен призив би бил фалшив и безсмислен.

Единственото, което се опитвам да постигна е да накарам всеки, който наистина сериозно чете постинга ми, да си даде сметка какъв е самият той, къде се намира и какво всъщност иска, а не да плува в мъглата на общите добри пожелания, на общите съображения "за" и "против".

Не случайно напоследък толкова много млади хора напускат страната ни.

Не толкова, защото стандартът на живот е все още доста нисък, а защото имат вътрешна потребност да живеят в общество и държава с по-високи морални и цивилизационни стандарти, отколкото имат хората, които понастоящем доминират в България и я управляват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите