|
На нас от малки ни набиват в главата, че всички хора се раждали еднакви.
Различията нататък се дължали на възпитанието, околната природна и социална среда и т.н.
От друга страна научаваме, че много бебета се раждат с тежки дефекти и след това родителите им или започват да се борят на живот и смърт за оцеляването им, или пък ги захвърлят като непотребен боклук в някой дом за сираци. А на какво заприличват дори и здравите деца там, вече знаем...
Бебета се раждат, слепи, глухи, неми, та дори и слепоглухонеми. Понякога дори и тогава оцеляват и аз някога бях чел статии на четирима съветски слепоглухонеми по рождение, които бяха защитили докторат по психология.
Беше крайно интересно да видиш как те схващат света и се опитват да си представят и опишат как ние зрящо-слушащите възприемаме зрително и слухово морския прибой.
Те обичаха да танцуват. Долавяха ритъма на музиката по вибрацията на пода.
Не се чувстваха нещастни. Напротив, наслаждаваха се на живота, и не проумяваха как е възможно, ние, зрящо-слушащите, на които природата е дала две такива прекрасни и мощни сетива, които те нямат, да не се наслаждават постоянно на живота, а да се избиват взаимно в масов мащаб.
Тук обаче искам да обсъдим една друга, по-деликатна тема.
Известно е, че хората притежават нещо, което наричаме "музикален слух". Едни например имат такъв слух и пеят прекрасно, докато тези, които го нямат пеят ужасно фалшиво.
В много области на живота едни хора са даровити, а други изпитват към съответната област пълно безразличие и дори антипатия.
Така е и в духовната сфера. Там едни хора иносказателно се опитват да предадат на останалите своя личен духовен опит. И съответно някои от техните слушатели внезапно разбират за какво става дума и "проглеждат" на свой ред. Други обаче нямат тази дарба и съответно предпочитат да търсят логическите неясноти и противоречия в даден разказ за преживян духовен опит.
Понякога те се натъкват на велики древни традиции, които ги респектират с високото ниво на логическа прецизност на изложението. Често пъти дори те се справят много по-добре с подобни древни текстове, отколкото обикновения, но все пак "виждащ" описваните там невидими реалности човек.
Неотдавна в клуб "Йога" възникна остър спор между един високообразован, но по всичко изглежда духовно сляп човек и няколко активни последователи на един индийски гуру.
За всеки, който познаваше тези негови последователи и следеше тяхното развитие, беше повече от ясно, че този гуру определено им влияе добре. Те проявяваха отлично лично разбиране на някои трудни духовни материи, при това тяхното разбиране видимо се бе задълбочило през последната година.
Но високообразованият човек беше сляп за всичко това. За него техният гуру беше един полуграмотен човек, който честно демонстрира непознаване на собствената си традиция.
Отдавна е известно, че едни футболисти прекрасно се справят на терена, но не са в състояние да обяснят членоразделно своя футболен гений. Други пък добре се справят със словото, но доста по-зле на игрището.
Такава беше ситуацията и тук. Единият видимо беше добър гуру, но недотам добър академичен оратор, докато неговият високообразован критик определено не ставаше за Гуру и дори не претендираше за това.
Накрая едно от момичетата, следващи въпросния гуру не издържа и му написа:
Ти може да си изтъкнат, световно известен професор, специалист, доктор два пъти по еди-какво си и може с интелекта си да ги разбираш до някъде нещата,
но пред едно просветлено същество си като говедо, на което му свирят на цигулка.
Ако се засягаш си е лично твой проблем!
И според мен в случая това момиче беше напълно право.
Не претендирам пръв да съм открил и формулирал този проблем.
Той е описан кристално ясно още в дълбока древност.
Затова ми се иска да завърша изложението си с една стара, прастара еврейска история.
В един град имало празник.
В единия край на площада, застанали прави, музикантите свирили енергично на своите инструменти.
А хората на площада танцували и подскачали в такт с музиката.
Недалеч от града имало малко затънтено селце, в което вече поколения наред хората се раждали глухи по рождение.
И ето сега, един любознателен жител на това селце, който тръгнал да обикаля света, се озовал на градския площад.
Като видял необичайната за него гледка, той дълбоко се замислил:
"Интересно...
Защо ли тези непонятни движения на хората, които държат в ръцете си някакви странни предмети с неясно предназначение и ги накланят ту насам, ту натам, оказва такова необяснимо голямо въздействие върху останалите хора, та те се държат направо като откачени - подскачат, правят напълно безсмислени телодвижения и изпадат в някакъв съвсем нездрав екстаз?"
|
За духовната слепота и глухота
