|
Тема |
Познанието като лично преживяване [re: DarthVader™] |
|
Автор |
Aлekc (Необвързан) |
|
Публикувано | 13.03.08 11:19 |
|
|
Класификацията не е моя, но е крайно логична и за разбирането и изобщо не е нужно да имаш просветление.
Блаженството на дълбокия сън е безплатен образец
на съзнателността, на която се наслаждават Знаещите.
Дори когато извършват своите светски задължения,
Бог ги притегля към Себе Си и те не се тревожат за нищо.
Без каквото и да е съзнателно желание от тяхна страна,
те откликват на Бога, подобно на ехо.
Руми (1207-1273)
Съвсем не е нужно да си наркоман, за да изследваш, разбираш и лекуваш наркомани.
Когато Айнщайн и съпругата му посетили в Щатите най-голямата по това време астрономическа обсерватория в света, тя попитала домакините за какво използват този огромен телескоп.
- С негова помощ ние изучаваме строежа на Вселената, госпожо - и отвърнал един астроном.
- О, много интересно! Защото обикновено мъжът ми прави това на гърба на някой стар плик - отвърнала тя.
За мен личните преживявания на когото и да било нямат никакво значение. Освен, разбира се, за него самият. Те завинаги ще си останат лични и несподелими.
Но ако човекът, който предендира да е имал някакви необикновени лични преживявания, е в състояние да ми предложи някакво ново знание, то аз съм готов да го изслушам.
Защото в момента, в който аз разбера това негово знание, то става и мое.
Да познаеш по-дълбоко себе си или света също е уникално лично преживяване.
А на който подобен тип преживявания му се струва недостатъчно, да пробва с наркотици, да посети някоя действително талантлива проститутка или, подобно на нашите мутри, да съчетае и двете.
Лично аз се придържам към съвета на един анатемосан от Църквата испански мистик от 17 век:
По-добре е да ринеш оборски тор по Божия воля,
отколкото да се възнесеш на третото небе по своя воля.
Мигел Молинос. Духовният водач. 1675 г.
|
| |
|
|
|