Най-добре е човек още отначало да свикне с оригиналните термини.

Причината за това е, че термините в една добре изградена понятийна система имат много точно съдържание, което далеч не винаги съответства на многозначния говорим език. Още повече не винаги даден санскритски термин може да бъде преведен задоволително на английски или български език.

Ще започна с речниковото значение на термина "видя/ vidya" (санкр.) - знание, мъдрост, познание.

Това познание може да бъде добито косвено по интелектуален път (апара-видя) или непосредствено (пара-видя). Към втория тип познание се отнася и непосредственото постигане на върховната истина.

Съответно от термина "видя" имаме деривати "брахмавидя/brahmavidya" и "брахмавид /brahmavid".

Понякога вместо "видя" се използва като синоним "джняна" - знание (виджняна - съзнание). Например: "брахмаджняна".

А сега да разгледаме термина "авидя/avidya" - незнание, неразпознаване.

Във Веданта под "авидя" се разбира както индивидуалната авидя - неразличаване между преходно и непреходно, между действително и недействително, така и универсалната космическа "авидя"/ "аджняна", известна като "мая".

В будизма "авидя" или на пали "авиджджа/avijja" означава "незнание", "помрачение", "заслепение".

В частност "авидя" е първото звено на причинната верига ("Пратитя-самутпада"), която води до окончателно въвличане и заплитане в кръговрата на "самсара" (букв. блуждаене, странстване).

В случая нас ни интересува "авидя" като основа на "клешите" в будистката психология.

Терминът "клеша/klesha" означава "опетненост, бедствие, страст".

В "Йога-сутра" на Патанджали се изброяват пет клеши, които препятстват постигането на самадхи, като основната, коренната е именно "авидя".

В будизма от "авидя" произтичат трите основни клеши, които активно контролират поведението ни:

"моха" - произлиза от глагола "мух" (обърквам се) и означава приблизително "самоизмама, самозаслепение, сляпа привързаност", стремеж за задържане на дадено нещо на всяка цена);

"рага" (страст, стремеж за привличане и притежание на дадено нещо на всяка цена);

"двеша" ( отвращение, стремеж за отблъскване и премахване на дадено нещо на всяка цена).

В основата на "моха", "рага" и "двеша" лежи "авидя" - заслепението, че ние сме по природа нещо коренно различно от нещата, които се опитваме или да задържим, или придобием или да разкараме и поради това сме в състояние да контролираме процеса на съществуването си.

В действителност ние сме само част от всеобщата взаимосвързаност на нещата, нашата природа е съставна, обусловена и преходна.

Най-общо казано ние съществуваме основно в страдателен залог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите