Надценяваш лудия си приятел - Дориян Грей е описан като радък по вида си самовлюбен вечномлад красавец, а не като отчаян застаряващ форумец, който се оплаква че е вечно неразбран.

Племенникът на Рамо (от едноименната пиеса на Дидро) отбелязва: "Някои хора са прекалено глупави за да могат да бъдат истински зли."

Епиграфът към романа "Дориян Грей" е библейското: "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?"

Този религиозен мотив никога не се разгръща в литературата чрез фигурите на некадърни и бездарни човеци, а търси такива, които могат да бъдат изкушени с целия свят (вскичко или нищо).

Милтъновият Сатана, Гьотевият Мефистофел, Булгаковият Велзевул не си ръсят изкушенията за който селянин им падне, а си избират най-чувствиетлните, интелигентни и репрезентативни за достойнаствата на човечеството екземпляри.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите