|
".../Не пропускайте да прочетете в клуб Окултизъм за сексуалните ми възприятия “там”/
Въпреки, че обонянието и вкусът отсъстват при мен “там”. Същото е и при другите физически сетива. Първоначално вярваш, че чуваш хора, които ти “говорят”. Прибързано е защото нямам “ухо”, което да получи сетивно познание. Казано по друг начин, получил съм бележка /мисълта/ и съзнанието ми я привежда в разбираеми думи. Най интересното е, че никои от тези способности не работят автоматично. Изглежда те могат да бъдат “включвани” и “изключвани” по желание.
Изключително трудно ми е да осъществя контакт с човек който е физически буден. Все едно да се опитвам да събудя някой от здрав сън. Възможно е тази комуникативна част от съзнанието всъщност да е заспала през периоди на физическата будност.
По въпроса за доказателствените данни и само ориентацията, изглежда, че съзнанието действа в строга зависимост с неоформената мисловна команда ”РАЗПОЗНАЙ”, без никакви изменения или двумислия. Ето защо когато се случи непозната или очевидно невъзможна ситуация, място, личност или предмет, съзнанието по- скоро дава някакъв отговор, отколкото въобще да не отговаря.
Отговорът приема форма на осмисляне, ако така може да се нарече, или по - общо – извършва се търсене на стари спомени или преживявания, за да се предизвика точна идентификация. Мозъкът сравнява ситуацията, при която обектът или действието се възприемат, с минал личен спомен или преживяване. Ако няма нищо, което точно да съвпада с наблюдаваните данни, съзнанието неизменно съобщава най-сходния спомен и твърди: “Това е обектът или действието, което виждате” Само след критични анализи се получава някакво подобие с това, което в действително е било усетено. До тези заключения достигнах след дълги и усилени опити и допускане на грешки.
Друга забележителна промяна е постепенното заливане на паметта със случаи, места, хора и неща, които нямат никакво отношение с настоящите ми дейности във физическия ми живот или пък в минали преживявания. Нито пък те да имат нещо общо с посещенията ми “там”. Източника на спомените ми все още е загадка за мен. Те са почувствани и припомнени докато съм “там” с второто си тяло. Например аз имам жив спомен за едно място ”там”, където съм свикнал да живея – пътища водещи до него и обкръжаващия ландшафт. Не е плодородна земя, но изглежда съм положил доста труд, за да я облагородя, защото това бе всичко, което можех да си позволя. Имам намерение да построя къща с басейн някой ден “там”.
Имам спомени и за три свързани сгради на улица от един голям град. Стари, високи около осем етажни сгради . Последните им етажи /подобно на стара сграда с много апартаменти/ бяха съединени в една огромна жилищна площ с просторни стаи и високи тавани. Човек трябва да слиза и да се качва малко за да премине от една стая в друга, поради разликата в нивата на апартаментите. Това бе “мястото”, което посещавах не много често ”някога” , “някъде”.
Има още твърде много такива неща, вероятно важни по отношение на цялото. Трябва да ви кажа обаче, че те са директен продукт на експериментиране във второто състояние.
Каква е стойността им извън това да объркват, до сега не съм научил.
Предположение ми от вяра, подхранвана от въображението ми и опитността която описвам, говори, че живота който тук живеем и индивидуалните ни случки - радости, страдания, е едно велико училище за създаване на наши качества необходими и подготвящи ни за второто и другите състояния на съзнанието зависещи от придобитите ни тук /на Земята/ способности? Велико и даващо обяснение на всички въпроси предположение!
Моите заключения обаче би трябвало да се сравнят с вашите и други тълкувания с различна експериментална класификация.
Цялостната картина може би ще стане по-ясна с помощта на такива допълнителни съобщения.
Всички ние сме готови за други възприятия. Можем с разбиране да приемем перспективата за това, което бихме се опитали да направим в настоящето. Не следва да се твърди, че ние сами можем да внесем в земната действителност тази переспектива. Познанието ни е една малка част от цялото, което може да се появи прибавено и подържано от много, много други малки частици, точно както и ти. Независимо от това с усилието ти в настоящия момент ти можеш да завършиш своя дял и да се върнеш у дома. И не само да се върнеш, но и да споделиш плодовете на онова, което предлагаш, когато тези плодове узреят. Да споделиш вече като наблюдател - не като участник!
Има твърде много за преоценка, което е извън обсега на съзнателното персонално преживяване. "
|
Re: Ще трябва [re: mirror_]
