Не разбрах само защо случаят се нуждае от обяснение?

Опитай се просто да бъдеш максимално вътрешно бъдна спрямо подобни преживявания.

Защото те определено имат нещо да ти кажат.

А какво точно, те сами ще ти кажат, ако успееш да се вслушаш в интуицията си в момента, в който се случват, а не след като се събудиш - тогава вече е късно.

И най-вече забрави за лекарите и всички външни анализатори и коментатори!

Поне до този момент, в който оставяш в "съня си" с усещането за спокойствие, загриженост и защитеност.

Предполагам, че въпросът ти тук има друг смисъл.

Ти се питаш дали тези преживявания не са предизвикани от отношението на този човек, за когото говориш, към теб.

Много вероятно и да е така. Времето и разстоянието не касаят нашата същност. Ние сме свързани вътрешно един с друг в една или друга степен.

Понякога съвсем слабо и незачително, а понякога много силно и осезаемо.

Често, заслепени от ежедневието ние не усещаме тези едва уловими вътрешни допири до същността на другите хора. Но когато заспим, в даден момент те стават ясно осезаеми, най-често в образна и символична форма.

Ако обаче останем будни за тези трудноуловими усети и по време на дневната суетня, ако успяваме да останем и тогава вътрешно достатъчно тихи, тогава най-вероятно за сметка на това нашите ярки и образни сънища ще започнат постепенно да избледняват.

Но това вече е друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите