Така говори Този, който е излязъл да види що е вън. И чу ридания, викове, вопли. Така пеят атомите, когато стават цветя. Когато атомите плачат, стават морета; когато въздишат атомите, стават треви и цветя, а когато се бият атомите, стават канари. Когато атомите копнеят, стават човеци, а когато атомите залюбят стават Богове, а когато човеците се бият, стават Сатани...
На дъното на Алхимика остава всякога утайка. Сатан е утайка в епруветката на Всемирния Алхимик. Не всички атоми, минавайки през огъня на пещта стават това, което трябва. Три четвърти от човечеството става утайка, защото е Сатан.
Така говори Този, който идва от Светлината и всеки чува неговия глас. Само утайките не чуват гласа на Този, който е от Лукси избран.
Защо се чудите? Нима няма съединения, които не дават утайки! - Излезте навън, о, заспали, и вижте що е това!
Бой, сражения, борба - така се бият атомите, кога стават канари, а когато Сатаните така се бият, тогава се явява мълнията на унищожението. В общия сплав изсипва Алхимикът утайката, за да я употреби за материял на нови съединения. Океан е сплавта на Алхимика, а днешното човечество е само една утайка от малка епруветка.
Така говори Новослезналий, когато е тялото на Алхимика. А когато е в градината на Красотата, Той вижда рози и цветя как обличат нови одежди и се готвят за свадбено тържество.
Защо се чудите? Нима мислите, че там, зад бреговете на бурния океан няма цветно поле, където зефири веят и красиви пеперуди летят от цвят на цвят, и сладкопойни птици пеят сладки мелодии за бъдещия ден. На железа мирише желязното поле, а на кал - калното. На рози мирише градината на розите, но не на рози мирише калта, която сади цветя по морския бряг.
Чистотата и Невинността е градината на розите. Борбата, егоизмът, омразата е калта, която днес човекът крие в душата си.
Така говори Новослезналий, кога чу плача, риданията и воплите на сърцата в атомите.