|
В отговор на:
защо Бог, който ме е сътворил, трябва да ме спасява по този драматичен начин от последиците на собственото си творчество?
Това е наистина важен въпрос. Него и аз често задавах на любителите на величаво- катедралното християнство, или по-точно на официонзно- казионното християнство. В последствие смекчих позицията си и днес се въздържам да съдя простодушието на видимите църкви.
В миналия постинг наблегнах тъкмо на това, че нито в чудотоворно сензационните събития, нито пък в обединяващата ги (привидно драматична) експозиция в каноничните животоописания на Исус се съдържа благовестието. Съмнявам се, че дори и най-големият скептик може да бъде по-презрително настроен към мелодраматично карнавалния католицизъм демонстриран в Латинска Америка, отколкото съм аз. А какво да кажем за не по-малко бутафорния американски стадионен- или тел-евангелизъм? Ами масовите православни мистични опитности в провинциална Русия?
Всичко това е въпрос на жанр, стил, реторика, драматургия, образност, равнища на адаптиране на Посланието според социалния, културния, интелектуалния статус на реципиентите богомолци. Но ще се опитам по-долу да представя накратко как възприемам 'драмата' на спасението отвъд 'драмата'.
В отговор на:
откъде се е взел този Сатана и защо Бог е отдал целия сътворен от Него свят в негова власт
...
Ако Бог е сътворил всичко, дори и Сатаната, то целия свят се превръща в някаква абсурдна психодрама, в която нищо освен авторът и няма собствено съществуване.
Дори и от позицията на наивното педагогическо християнство може да се отговори по начин, 'оневиняващ' Бога за зулумите на рогатия опашатко. Сатана, злото начало, бихме казали, представлява отхвърлило властта на Източника си сътворено битие, което се стреми да подчини цялото творение на себе си. Оттук нравоучителните попове обикновено подхващат темата за дадената от Бога свобода на ангелите да Го славят; че иначе, ако беше само по необходимост, хвалението им не би било динамично и удовлетворително отразяване на Светлината; че и ние простосмъртните грешници не трябва да се възгордяваме против Бога като оня архиангелски тарикат Луцифер и т.н.
Но нека по-серизоно разгледаме този въпрос в светлината на Божието всемогъщество. Могъществото на Бога е противоположно на безсилието (т.е. Бог не е могъщ в безсилието, не е статично деистко начало); превъзхожда всички останали могъщества (т.е. не е бог редом с други богове); и което е най-важно, могъществото на Бога е противоположно на "могъществото самО по себе си" (т.е. Бог не е неоплатонисткото Свръхбитие, не онтологичен референт на някакво абстрактно свойство; не, Той е живият Бог авраамов и исаков).
Ще започна от третото отрицание (или катефатично определние): Божието могъщество не е "могъществоТО самО по себе си", не е свръхпотенцияТА, онтологичната съвкупност на всяко могъщество, способността за всяка реализация, за всяка свобода като неутрално битие. Макар много хора да вярват тъкмо в една такава безОбразна Свръхсила. И което е етическото следствие - безобрАзна Свръхсила.
Не, всемогъщоТо не е Бог. То е зло; "могъществоТО самО по себе си" е злоТО.
То е хаоса, ктоничното, дявола, сатаната. Това е най-удачният начин да означим и определим сатаната, като се опитаме да мислим една такава самодостатъча, свободна, суверенна потенция. Тази опияняваща мисъл е хаоса, нея Бог е отхвърлил, сътворявайки небето и земята. Той не я е пожелал, не е искал да Се идентифицира, разтвори, обезличи в безграничното всемогъщество. То е противоположно на Бога, то е опасност, която постоянно заплашва сътворения от Бога свят, настъпление на невъзможната възможност на произволната свобода: без-образ-ие, обезличаване, разрушение. Силата сама по себе си е разрушителното начало, краят, смъртта.
Бог е съвкупност на възможното, а мощта сама по себе си - съвкупност на невъзможното.
В свещеното Писание никога не се говори за силата на Бога, за неговите проявления и победи, извън понятието за право. Силата на сатана е проста potentia, силата на Бог е potestas -- 'легитимна', основана на право власт.
А правото идва от това, че Бог не е сам в Своето всемогъщество. Той е Бог-Отец, Който е в РАВНОПРАВНО общение с единородния Си Син и произтичащия от Тях Свят Дух. С други думи, всемогъществото на Бога е по своята същност ЛЮБОВ. Силата, която е противоположна на тази любов и която вилнее в самота, самодостатъчност и самоутвърждаване не е действителната Божия сила. И Той я отхвърля.
Бог утвърждава порядъка. Този порядък, който присъства в Самия Бог, между Него и Неговия Син и Святия Дух. Могъществото на Бога е могъщество на порядъка на любовта Му. Неговата мощ е свята, праведна, милосърдна, търпелива, блага мощ. И това отличава мощта Му от безсилието -- Той е Триединен Бог.
Това могъщество на Бога е могъщество на Неговата свободна любов в Исус Христос, в Него то се реализира и открива.
Всеки, който слави и се кланя на чистата мощ, енергия, битие, любов и т.н. САМИ ПО СЕБЕ СИ, служи на дявола. Така че твърде възможно е и повечето евреи, християни и езичници да служат на дявола. Защото те често си представят Бог като сензационен чудотворец, който ще ги излекува, ще им гарантира шестица от тото-то, ще изпълни мечтите им за ЛИЧНО могъщество и САМОУТВЪРЖДАВАНЕ или най-малко ще ги успокои, ще бъде ТЕХЕН психотерапевт и т.н. Всичко това, разбира се, са суеверни глупости.
Затова когато ми се удаде напомням благата новозаветна вест: Исус Христос заслужи нашето опрощение и спасение, който повярва в Него ще има вечен живот. Какво повече от тази увереност искат псевдо-християните? Ей затова ги презирам, мамицата им проста. Много повече уважавам хора като теб, които не се правят на правоверни християни и със задоволително красноречие разясняват алтернативните си вярвания.
Докато ония, санкта симплицковците, все думат "Вярвам в Христос като Господ и Спасител, НО..."
Какво "но" бе, неверници!? Искат, нашичките, Бог нещо така наградки да им притури, емоцийки, любовчици, здравенце, кастофони, мастофони, тонколони, монколони.... Абе остави, че се нервирам... чалгаджийница отвсякъде
В отговор на:
В зороастризма Бог далеч не е някакъв всемогъщ фокусник и се бори срещу реален, а не сътворен от самия Него противник.
Е, и основаното на Библията християнство не проповядва такъв бог-фокусник, но както се опитах да демонстрирам по-горе, то умело се предпазва и от дуалистични залитания.
В отговор на:
Да вземем например звучащото направо налудно вярване, че преди да се разрази Армагедон, Бог ще спаси всички праведници (т.е. правоверни християни) и ще ги възнесе живи на Небето.
Ха, тука уцели в десятката. Това е есхатологичната доктрина на най-слабоумната част от протестантското християнство, вкл. южната баптистка конвенция, адвентистите, петдесятниците-фундаменталисти и др. Наричат го претрибулационален премилениaлизъм --
пре-милениaлизъм, защото вярват, че Христос ще дойде преди настъпването на хилядолетното царство;
пре-трибулационален, тъй като църквата или отделните вярващите ще бъдат 'грабнати' преди настъпването на 'голямата скръб'.
Ето разяснителна графика от съответната :
По-интелигентните и аполитични богослови (като Августин, Калвин, Барт) са амилениалисти, считат въпроса за хилядолетното царство за 'драматургичен', подсилващ реториката на благовестието символ.
Но ако от есхатологията се върна отново на сотериологията - доктрината за спасението, няма как да не забележа, че зороастризмът, който описваш съответства на т.нар. класически или драматичен възглед, изложен в книгата на Гюстаф Аулен, "Христос победителят". Там процесът на изкупление и спасение се описва във емоционално обагрените термини на битки, победи и поражения. А по-правистките, юридикообразни тълкувания на Августин, Анселм, Лутер и Калвин, към които аз се придържам, се обвиняват в прекалена схоластичност и сухота.
В тая връзка, скоро прочетох, че Лутер, стрикно придържайки се към разделението между Божието царство и земното царство, между Църквата и държавата, отбелязва:
"По-добре да ни управлява кадърен турчин, отколкото некадърен християнин."
Лутер е известен и с оправданата си омраза към Мюнцер и прочее революционно настроени сектанти, които фанатично са се заели да буквализират новозаветните символи и метафори. А от това, както ни учи историята, произлизат само пагубни социалистически експерименти.
Да живее Лутер, реформацията и буржоазния строй!
Демек, не мога да защитя пред теб някакво по-'задълбочено' и пълно с референции към съвременната гео-политическа ситуация тълкуване на Библията. Не защото не вярвам в глобално-политическия потенциал на християнтвото, а просто защото не съм фен на Библиомантията, не приемам апокалиптично-агоналната символика като пророчество, касаещо световните събития. Забележи, обаче, че в това отношение не се делим по линията християнин-езичник, а по-скоро според нагласата спрямо вечната борба между Божиите и злите сили, аз съм сотериологично ориентиран, ти - есхатологично.
Поздрави.
ПП: споменах ли, че ако не повярваш в Исус Христос като свой личен Спасител, заминаваш директно в пъклото?
|
Re: Митовете vs. Спасението [re: Aлekc]
