На пръв поглед казаното от теб звучи доста логично и убедително.

Но уви, само на пръв поглед.

За мен поне е абсолютно непонятно защо Бог, който ме е сътворил, трябва да ме спасява по този драматичен начин от последиците на собственото си творчество?

Хайде, моля те, обясни ми откъде се е взел този Сатана и защо Бог е отдал целия сътворен от Него свят в негова власт:

И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства във вселената в един миг време.

И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Иисус му отговори и рече: махни се от мен, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй и Нему едному служи."

Евангелие от Лука 4:5-8.

В изложената от мен зороастрийската космогония поне има ясна логика, която определено липсва на изтълкуваната в неоплатонически дух официална християнска доктрина. Ако Бог е сътворил всичко, дори и Сатаната, то целия свят се превръща в някаква абсурдна психодрама, в която нищо освен авторът и няма собствено съществуване.

В зороастризма Бог далеч не е някакъв всемогъщ фокусник и се бори срещу реален, а не сътворен от самия Него противник.

При това кулминацията на тази титанична битка все още не е настъпила.

Очакваното Второ пришествие на Спасителя на света все още предстои.

Всичко предсказано от Исус за края на света в Евангелието, всичко описано в Откровението на св. Йоан ще се сбъдне, но не естествено в тази холивудско-кичозна форма, в която някои по-наивни съвременни християни го очакват.

Да вземем например звучащото направо налудно вярване, че преди да се разрази Армагедон, Бог ще спаси всички праведници (т.е. правоверни християни) и ще ги възнесе живи на Небето.

Да си припомним, че според зороастризма Бог е създал този свят като клопка за силите на мрака.

Ето защо Той първоначално ги оставя да нахлуят от "небето" (т.е. от невидимия духовен свят) на "земята" (т.е. във видимата физическа вселена).

След това той "затваря "небето" и така силите на мрака се озовават в своеобразен капан. Наистина те се опитват отново да достигнат "небето" (митът за "вавилонската кула"), но този опит се проваля.

Целта на Бога е силите на мрака да влезат в постоянна и непрекъсната битка помежду си. След като това бъде постигнато и всички войни на Светлината ще бъдат изтеглени окончателно на "Небето", ще настъпи Армагедон.

В случая на Бог се приписва една типично полицейска тактика - да изпрати сред бандитите свои агенти под прикритие, които да насъскат различните банди една срещу друга. Накрая полицията оттегля своите агенти и безпощадното бандитско меле започва.

Изобщо в привидно прекалено фантастичната зороастрийска космогония има много здрав смисъл и трезва логика. Тя е ключ, с който може много лесно да се "отключат" много иначе почити непонятни пасажи в Новия завет.

Например пасажът в Евангелието от Йоан, в който Исус ясно и недвусмислено заявява, че не Авраам, а самият Дявол е отец на евреите (естествено не на всички - все пак той е казал това също на евреи).

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.