А ти защо мислиш, че ме е страх да "пукна"?

Може би ме е страх да не "пукна" по мъчителен начин, но от самото "пукане" хич не ме е страх. Та нали аз всяка вечер "пукясвам" за малко.

Ако някой иска да ме уплаши, трябва да ми каже, че след малко ще ми инжектира насилствено жизнен елексир и аз ще трябва да влача това безцелно съществуване в един още по-безцелен свят и през следващите две-три столетия.

Сам, самотен, без връстници, без близки приятели, в един напълно чужд за моята личност объркан и сложен свят.

Виж, това вече е истински кошмар!

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.