|
|
| Тема |
 Телепатията не е менте - Розенкройцер се завръща |
|
| Автор |
Absinthe Ducrosfils (hideous) |
|
| Публикувано | 05.12.07 04:58 |
|
|
|
...
Самоумножението е начин на симетрия. Паметта е частен случай на симетрия. Значи взаимодействието чрез симетрия е взаимодействие чрез памет. Взаимодействието чрез памет е взаимодействие чрез телепатия. Аналогичната структура води до аналогично поведение. Навсякъде, където природата установи симетрия, ние трябва да виждаме зародиш на памет.
От друга страна, цялата вселена е изградена от водородни атоми. Цялата вселена е изградена от една звезда, самоумножена по себе си милиарди пъти, един водороден атом, умножен по себе си трилион пъти и т.н. Следователно много е логично и елементарно да обясняваме телепатията чрез взаимното усещане на аналогично изградените структури, които са само симетрично самоумножение на една и съща структура. Затова и имат едно и също поведение.
...
Мнение от форума:
Бати Чати
9 Октомври, 2007 в 10:12 am
Преди петнайсетина години същият тоя Тимнев издаде дебел том със свои “научни” разработки под псевдонима Розенкройцер.Там имаше дори студия, която бе озаглавена “Стимулиране мозъка на кърмачета за превръщането им в гении”. Дебелата книга бе пълна боза, но снобите я посрещнаха с възторг. Елка Константинова, тогава министърка на културата, го обяви за кандидат за Нобелова награда, а литературният критик Георги Цанков го възхвали като един български гений.
А човекът си е обикновен луд или може би се прави на луд, докато мине номера. Слава богу, че е в Щатите, та скоро не беше не беше се явявал по медиите.
Ех, и в мен мило засекретираха спомени, отприщени от туй вестникарско несвоевремие, попаднало ми с някаква си двумесечна давност...
Кой ли буден ум не помни Бунтът на бездарниците?
Кой ли трезвеник не бе отрано забелязал в това многолистно либрето грандиозната гавра с всичко метафизично, психологично и окултно?
Кой ли естет не разпозна под претенциозната драперия душевният вомитрориум и не го използва по предназначение?
И коя ли езотерстваща лелка не го взе за профунден метанаративен апокалипт?
И след всички страсти, прочити и осъмнявания, Материус да вземе да е тъй недосетлив и да забрави да се самоубие или кротко поне да приседне в публичен обливион.
Тогава справедливо квакат малките: "старчето е изкукуригало напълно".
Но тази несведуща констатация е скриптирана апология, загатваща предпоставката, че едно време нещото е имало кур, критично-профетически.
Най-печалното е да не можеш никога да изкукуригаш, просто защото си извечно импотентен.
| |
| |
| 
|
|
