Не е само с теб така... помъдряхме с опитаа на времето и сега само отвреме на време се включвам в играта на децата, за да насочвам разговорите.
/Днес в 15.30 навършвам юбилейните 60 години, което пожелавам на всеки следващ ме/
Да, май достигнах до разбирането че е по- важно какво ще се въздържа да кажа, а не какво ще кажа...щото и аз като теб тогава казвах много и постоянно...
Има свястни неща и сега и се наричат ПЪТ, но ти се взираш само в собствения си, което не е лошо...има свястни неща..
"За мен животът е едно безкрайно удоволствие, а защо тогава да не го удължа до безкрайност, а?"
Цитирам любимите си трактовки пази се , приятелко...
"Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"' Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината.
Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей..."
Че кой друг, ако не ние!Редактирано от ПЪTниk на 28.11.07 11:24.
|