|
Хората сме ирационални същества. И не по природа, а по начин на възпитание - ние вярваме в някои неща, толкова силно и безрезервно, че не се нуждаем от доказателства.
Какво ще кажеш за човек, който уверено изисква археологични доказателства, когато става въпрос за историята на българите, но безрезервно вярва в съществуването на Шамнала и Атлантида в следващия момент, без дори и да помисли за някакви доказателства? И това не е всичко! В същия момент същия този човек вярва в карма, а след 20 минути е убеден, че някакви съвършени хора направляват съдбата му от някакво митично място/град.
Искам да кажа, че вярванията могат да съжителстват дори когато те си противоречат, независимо от разумни доводи и интелигентност.
Лошото е, че всеки от нас си има подобни вярвания и убеждения, може би не толкова екстравагантни, но пък също толкова непробиваеми и недосегаеми за обективна критика.
Представям си как древния човек, измъчван от болести, несгоди, счупвания, глисти, лоша хигиена и храносмилане, би погледнал на някой свой съвременик, който живее пъти повече от него самия, здрав, чист, усмихнат и... просветлен.
Може би като на Бог? Представяш ли и някоя холивудка звезда да се върне назад във времето - веднага попада в Пантеона на боговете, поне докато траят пластичните корекции...
___________
|
Re: Някой може ли да ми каже как беше точно? [re: prathamakalpika]
