Щом това си искал да кажеш, нека пофилософстваме още малко.....
Виж Свободният Избор съществува винаги!
Но! Когато си в Състоянието, което наричаш "Адвайта - Съзнателно Единение с Цялостта" /а то може да се нарече с много други имена.... напр. "Единение с Вечността", "Обединяване с Единството", "Сливане на съзнанието ти с това на Бога" "Спиране на мисловния процес" и т.н. и т.н./ тогава ти биваш тотално обсебен от един Неземен Мир, Щастие, Тишина и вътрешна Изпълненост. В това състояние на "Свръхсъзнание" изчезват автоматично всички желания. Съзнанието за индивидуалното "аз" също е изчезнало, стопило се е, няма го. Ти и Безкраят сте едно. Може би единственото желание, което остава е......ДА СИ В ТОВА СЪСТОЯНИЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ДЪЛГО...... нищо друго. Когато се появят физиологични нужди - просто ги задоволяваш без да мислиш и разсъждаваш.
Това не е някакво състояние на Транс или Отнесеност от света и пълна неспособност да функционираш на земен план. Напротив - чувството е на Събуждане, на Проясняване, на Осъзнаване и всяко твое действие от ежедневен характер добива нова стойност и е в нова светлина. Чувството е, че не ти говориш и вършиш всичко - а някаква висша Сила! И което е най-показателно всичко, което вършиш става извършено без грешки и недостатъци - по най-перфектния начин. Ти повече не си Деятелят-Извършител, а един уред или инструмент на някаква Висша Сила. И това е страшно забавно, защото ти си имаш работа вече със Съвършенството, което никога не греши, не се съмнява, не дискутира, не обсъжда, не анализира и т.н. познати ти дейности.
Не! То - Съвършенството действа и върши това, което върши и то......е Перфектно.
Казано е, че каквото и да кажеш или извършиш в това Състояние не ти трупа никаква Карма!
Понеже говоря единствено от личен опит, а не цитирам книжки /без да казвам кой е автора - за да се правя на интересен като "инкг"/ ми е кеф да споделям опита си, но същевременно страшно трудно да намирам "подходящите думи" за това...... което е отвъд думите, понятията и представите на хората, които не са го изживяли.
Но имал съм случаи да кажа или направя нещо, което е в конфликт с общоприетите догми и представи на хората и сякаш се опълчвам с/у всички - а те са много и имащи административна власт над мен и...... в следващия момент са оказва, че не те всичките - а аз съм бил прав. По Силата на някакви Висши Закони неизвестни на хората.....
По този начин човек се учи да има Абсолютно доверие на този вътрешен Глас, който ВИНАГИ Е ПРАВ И НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ПОДВЕДЕ И ЗАБЛУДИ .....
Както прави най-често Гуру Цар УМ.
Но, за да се научиш да го разпознаваш всред всичките гласове на хора около теб - НИКАК НЕ Е ЛЕСНО. Този глас не е гръмогласен като този на Ума а е тих и нежен като полъх..... И изисква усамотение и пълна тишина, за да го чуеш..... и разграничиш.
Отнема години постоянна ПРАКТИКА. Не словоблудства и философстване....в нета.
|