Ама ти пак съдиш - липсвала ми будност и т.н....защо не говориш за себе си и от своя опит, а все другите са глупави...Не знам защо имаш самочувствието, че си по "осъзнат" от другите и откъде идва то. Може и да робувам на егото и внушенията си, ти правиш абсолютно същото. Разликата е, че аз не държа да съм винаги права, а ти винаги настояваш, че си правКой спори самоцелно в случая?
Ако е от опитността ти в живота, о.к., ама че това го били казали "доста хора" преди тебе е смехотворно. Кои са тези хора? Ти явно вярваш, че те са авторитети, вярваш им...виждаш ли думичката пак.
Да ти отговоря, че доста хора са казали точно обратното също би било вярване от моя страна. Пак същото. Робуване на авторитети някакви
Съвсем просто е да се усети, че те са предопределени и ограничени и затова не може да става дума за свобода в истинския смисъл.
Не, не е просто, но да се усети точно обратното. И да се осъзнае. Впрочем, ти като казваш това, твои усещания ли са, че всичко е предопределено? Щото моите пък не са такива...
Но да пообсъдим още малко "реалността" на "аз"-а. Този "аз" като съвкупност от представи не притежава никаква реалност, той е едно умствено изобретение, една фикция и нищо друго
"Аз"-ът изобщо не е съвкупност от представи, нито е умствено изобретение. Ти ми говориш за някакво материално его, аз за съвсем други неща. Именно за това, което си написал след това "аз"ът е Вечната, Непреходна, Безкрайна и Непроявена Същност. И този "аз" именно има свободна воля.
И за завършек (леко на майтап) да те попитам - усещаш ли се как робуваш на представата си за "аз", въобразявайки си, че си "свободна"?
И аз да те питам: а ти не усещаш ли, че робуваш на своята представа?
|