|
Щом задаваш въпроси и искаш да се вслушат в теб, ето ти и отговорите:
1. Нали за това ставаше дума - че "знанието" на "аз"-а (който е сам по себе си робство), че "има свободна воля", е илюзия (такава е и "аз"-а). Доказах го перфектно. Прочети отново доказателството, ако не ти харесва, твой си проблем. Това, че някои хора искат да си вярват в какво ли не, си е техен проблем, не съм длъжен да им уважавам глупавите вярвания.
2. Естеството на ума и "аз"-а (това, което си мислим, че сме, което е съвкупност от представи) е еднакво за всички хора. "Реалността" на този "аз" се изчерпва напълно в "реалността" на представите. Ако за теб или за някои друг представите могат да бъдат определени като нещо "реално", то и глупавият им "аз" може да бъде нещо "реално", но само в представите им. Което не го прави нещо наистина универсално, вечно и реално. "Аз"-ът е илюзия.
3. Може да си мислиш, че от "аз"-а зависят "адски много неща", но самият "аз" е зависимост и тези "адски много неща" всъщност не зависят от "аз"-а, а се предопределят от наклонностите, зависимостите, обуславянията, съставляващи ума. Да се каже последното е много по-точно и конкретно, отколкото да се каже, че тези "адски много неща" зависят от "аз"-а. И когато нещата се назовават с конкретните думи, тогава и за "аз"-а не остава никакво "свободно поле" за изява и се усеща илюзорността му. А в рамките на определени наклонности, зависимости, обуславяния и т.н. на ума (думи, които заместват "аз" и осветляват присъщата илюзорност на това нещо) свобода няма, има инертност. Е - в такъв случай дали наистина от "теб" зависят "адски много неща"?
4. Можеш да вярваш в каквото си искаш, което не означава, че това, в което вярваш, е нещо повече от вярване. Не аз трябва да доказвам, че го няма, а ти трябва да докажеш, че има нещо наистина реално в това "аз", "себе" и т.н., съвкупност от мисли/представи/внушения, в които твърде възможно е да има и психологични инвестиции.
"Аз" е просто думичка. Може да се използва като отправна точка в речта. Тази думичка често се обвързва в представи. Но къде е реалността на цялото това нещо? Как можеш да докажеш наистина, че в това "аз" (думичка-представи-внушения) има наистина нещо реално, което притежава някаква свобода.
ПП: Сега вече не можеш да се оплакваш, че "не се вслушвам в думите ти", нали како?
|
Re: "Свободната воля" е илюзия [re: prathamakalpika]
