Когато се хванеш за една дума, влизаш в капана на думите (по същия начин в една по-стара тема пък Кайли се бе хванала за думата "вяра" и се чудеше как да изкара "вярата" еди-какво-си). В случая - за думата "воля". Пуснах темата в "Йога" и в "Религия" и много хора започнаха да търсят под вола теле, за да докажат, че такова нещо като "свободна воля" имало, защото, видите ли, волята била еди-какво-си (според техните разбирания). Защо идва това "недоразбиране" от лексикологична гледна точка в конкретния случай? Може би хората не искат да се разделят от илюзията, че техният малък ограничен и дори илюзорен "аз" действително оказва някакво влияние върху нещо. Искат да продължат да вярвят, че този илюзорен "аз" не само че "прави" нещо, но също и притежава някаква "свободна воля", която е, видите ли, истински свободна, както и притежава "свобода на избора", т.е. има истинска свобода. Но кой е този никакъв измислен "аз", който да има някакво влияние върху нещата и от който да зависи нещо всъщност? От "теб" абсолютно нищо не зависи и "ти" абсолютно нищо не правиш. Няма такова нещо като "теб" и "ти", няма такова нещо и като "свобода на волята" или "свобода на избора".

Ето какво написа в потвърждение на горе споменатото:

"Ако изобщо няма "свободна воля" и "свободен избор", излиза, че всички сме подвластни само на сляпата съдба и нищо, ама нищо не зависи от нас. Което определенено не е така. Кармата как я променяш? С ума ли? Или и тя не може да се промени и следва някаква своя логика извън съзнанието? А откъде се взима логиката на самата карма тогава? Защо при всички хора е различна? Нима защото не правят различни избори?

Ти самият не смяташ ли, че имаш свободна воля да променяш живота си, извън предварително зададените ти алтернативи? Или просто се носиш по течението?"

Явно се съпротивляваш срещу идеята, че се "носиш по течението" и че си "подвластна на сляпата съдба" и че "нищо не зависи от теб". Но за "твое" съжаление е точно така. Наистина нищо не зависи от "теб" - това може много лесно да се разбере, когато се види същността на това "теб" - че точно то може да се нарече сляпа съдба и инертност. Това "теб" е съвкупност от обусловености, които доминират съзнанието и тези обусловености са ограничения и ограничаващи съзнанието, те са робство и заробващи.

Илюзорното "ти" (идващо от ума) е робство и при него не може да става дума за никаква истинска свобода, нито на "воля", нито на "избор". Истинското и вечно ТИ, което е Животът, е истинската Свобода, а това измерение е отвъд всякакви умствени ограничения, като "воля" и "избор". За това измерение може просто да се каже, че всичко става от само себе си, без да са нужни никаква "воля" или "избор", неща, срещащи се единствено в измерението на ума.