|
Тема |
Re: Не бе мармаладена... [re: Kaily] |
|
Автор |
ПЪTниk (оня) |
|
Публикувано | 31.10.07 20:14 |
|
|
Да, еднакво е, въпреки че при мен...все ме "подлъгваха" да действам... и са ме "изоставали" сам. и в същото време ми даваах някакси да разбера че са винаги до мен... гледах навремето един филм за един ескимос убил човек от вътрешността на континента и при него изпратиха "инспектор", който да го доведе от севера в населения град за да го съди съд По пътя от севера към града ескимоса спаси няколко пъти живота на белия инспектор и инспектора му каза да се връща защото ще го осъдят на смърт в града, а всъщност екскимоса е добър човек и е убил по повеля на своите северни традиции. Та този ескимос не искаше да се върне , вярваше че ще обясни на съда че е невнен...
Тогава, Кайли, белият инспектор вдигна пушката и я насочи в лицето на ескимоса и му заяви че ако не си тръгне ще го застраля
Ескимоса много се обиди от неблагодарността на инспектора, обърна си и мърморещ си тръгна към дома... носеше мъката и обидата у себе си , от неблагодарността на белия човек.
Това ти го разказвам, защото те ме поставиха няколко пъти в такова положение... също точно както и теб изоставена сама в дълбоките води
Но забелязвам, че добре се справяш имайки предвид огнения ти темперамент.
Едно и също е, само начините май са различни.
Но всъщност ние никога не сме сами.
Че кой друг, ако не ние!
|
| |
|
|
|