|
Тема |
Re: Фокуса на вниманието [re: nonetheless] |
|
Автор |
prathamakalpika (едно) |
|
Публикувано | 26.10.07 07:45 |
|
|
Според мен, авторът/авторката има предвид вътрешното внимание, будността. Така че "внимавам" за постъпките си означава "самонаблюдавам се, осъзнавам какво и защо върша във всеки един момент" и т.н.
И да, когато успееш да правиш това вътре в себе си, започваш да го правиш и за другите - т.е. да се отнасяш с внимание и будност и към техните постъпки, мисли, думи, емоции. Само че процесът не е едностранен и толкова елементарен. Ако наистина "внимаваш" само в себе си, изобщо няма как да "внимаваш".
Никой не е изолиран и не може да разбере себе си, ако не разбира хората в живота си. Или да се опитва да го прави. И обратно - няма как да разбереш и осъзнаеш тези хора, ако не поглеждаш и вътре в себе си. Или поне да започнеш да си задаваш въпроси...
И освен това, не обичам обобщенията от типа "повечето" хора, когато става дума за духовно развитие. "Повечето" хора имат глава, два крака и две ръце. Какво е вътрешното осъзнаване на "повечето" хора е донякъде лично възприятие и обикновено се базира на собствения опит с хората, които срещаш по пътя си. Няма статистики по въпроса. Не може да се говори така наизуст, защото това именно означава липса на "внимание".
И ако на авторът/авторката й се струва, че "повечето" хора са неосъзнати в себе си, а на мен пък "повечето" хора ми се привиждат като "осъзнати", вероятно е въпрос на това с какви хора общуваме, както и на и вътрешната ни нагласа към тях
Понякога и клизмата е безпомощна при духовен "запек". Йога също
|
| |
|
|
|