"Несъпротива на злото" - означава да не приемаме каквато и да е ситуация като "борба", а като някаква обективна необходимост (което също означава и че действията ни са адекватен и спонтанен, а не някакъв култивиран, отговор). Това - "несъпротива на злото" - не означава, че трябва да търпим едва ли не всякакви издевателства, напротив. Означава да ги поставяме на място и да сме будни и да не позволяваме да ни тъпчат. Но също означава и това да става без "борба", в смисъл - без психологически да възприемаме нещо като "борба". Просто действаме и поставяме всичко на място, не се "борим" (психологически), а психологическата "борба" е в основата на "съпротивата", което пък само по себе си е безплоден процес. Някой се опитва да ни потисне - веднага го поставяме на място. Възможно е такъв процес в зависимост от обстоятелствата да отнеме дори малко време и да минава за "съпротива", но ако действията са наистина адекватни, това всъщност не е "съпротива", а поставяне на нещата на място. Това всъщност е много повече творчески процес, отколкото съпротива.

Ако усещам, че някой се опитва да ми навреди, намирам спокойно и безпристрастно подходящия отговор, не се "боря" инфантилно и не протестирам.